Добре насочен удар огъна ребрата ми, когато заобиколих масата, но и двете ми ръце сега бяха наред. Ляв лакът в гърдите, а задната страна на дланта ми го тресна право по главата.
Уцелих го добре! Той политна и продължих със следващата комбинация, която се оказа успешна и завърши с контакт право в челюстта. Противникът ми се откъсна от мен и битката свърши.
Дишах тежко. Схватката ме възбуди така силно, че когато се наведох да търся фенерчето си, пръстите ми направо трепереха и трудно го включих. Огледах наоколо видях в конуса светлина 38-и и побързах да го вдигна.
Дали бях успял да пленя мистериозния мистър Ф.? Силно пожелах да го погледна, не като противник, а просто като обикновено човешко същество. Светлото петно се спря на лицето на моя враг. Изругах и заскърцах със зъби.
Това не беше Ф.
Здравият и силен мъж бе облечен в евтин сив псевдокостюм, чернокос, с гъсти вежди и тънки устни.
Познавах го. Наричаше се Сам Спейс.
Когато се съвзе, аз включих стенното осветление. Сам стана, замига и аз се захилих, като видях, как се редуват смущение и объркване на противната му мутра. Кривеше очи и се опитваше да ме захване в отчетлив фокус.
— Кой си ти… дявол да те вземе? — измърмори той.
Отново се захилих.
— Аз съм ти, Сам, ти си аз, или иначе казано, аз съм аз, а ти си ти, а заедно сме ние.
— Трябва да съм нещо мръднал — каза той и размърда ударената челюст. — Сметнах те за Ф.
— И аз тебе — отговорих му. — Мисля, че и за двама ни е сюрприз. Е… по отношение на челюстта… извинявай. — и му помогнах да стане.
— Няма нищо — махна той или аз с ръка. — Парите си изкарвам и с получаването на по-силни удари.
Той продължаваше да изглежда объркан и затова се опитах да му обесня всичко.
— Онази развалена шунка, по име Натан Оливър ме изпрати тук по грешка.
— Познавам го — каза Сам. — Занимава се с паралелните вселени.
— Вярно и предполага, че ме е изпратил у дома, в една от тях, когато от моята ме изхвърлиха момците на проклетника Ф. Но той, очевидно, не е постигнал нещо съществено и ме е изпратил тук.
— Това означава, че сме по едно и също дело, но от различни временни слоеве.
— В някаква степен е така — съгласих се аз. — Ако искаш да знаеш, те са те убили в едно от местата, където бях и откъдето идвам. По точно — мен, не, нас…
— Кога?
— Когато Исма се опита да ни наеме на работа. Започнаха да ни рендосват три люти Луни. Видях нашето тяло. А заедно с нас те бяха изстудили като бутилка кока-кола в хладилник Исма и баща й.
Сам се просна на креслото, измъкна чифт главолечители и отиде да оправя куфалницата си.
— Знаеш ли, подготвих си пробождаща болка в главата — съобщи ми той.
— Хе, зная. Сам се събудих с това, когато ме изненадаха. Нещо подобно ли се е случило с тебе в твойта вселена? Удаде ли им се, да те хванат?
— И още как — процеди той. — Натресоха ме отзад. Макар и за кратко, но изключих. Ококорих очи, когато две говеда се опитваха да напъхат чутурата ми в някаква метална шапка. Долнопробни гангстерчета. Аз ги кръщисах един с друг, но в бъркотията случайно убиха Никол. Лазерния заряд бе за мен. Клекнах и той попадна в гърба й. Това ги обърка и те побягнаха. Намерих писмото на Ф. и по посочените следи се отправих насам.
— Ти не позвъни ли на доктора?
— В Марсолиниите ми казаха, че пратката е пристигнала благополучно и аз реших, че нещата са О’кей. Не исках Ф. да стигне Сатурн преди мен.
Аз поклатих глава.
— Дяволски лошо си направил Сам. Замразените тела са с плънка. Помисли над това. Те трябва да са минирани. Предупредих Умани, да си държи ушите нащрек. Той тъкмо се канеше да скочи в един шотландски планинец, но ме послуша. Въпреки че аз съм ти, който пък аз е аз.
Сам ме потупа по рамото.
— Винаги съм твърдял, че ако се разделя на две, ще стана три пъти по-ефективен. Благодаря ти друже. Ти спаси доктора за мен.
— Знаеш ли нещо за този Ф.? Нещо, което аз не знам.
Той сви плещи.
— Зависи от това, което ти сам знаеш.
— Само, че ползва този инициал и офиса му е тук, но и за това не съм съвсем сигурен.
Сам прехапа устни.
— Жалко, разбира се, но и моята информация не е повече.
Двамата преровихме целия блок. Чекмеджетата бяха празни. Нищо нямаше и в нишите по стените. Намерихме бутилка звездохуч — домашна ракия от Сатурн, скъпа и отвратителна. Седнахме отгоре на масата и си заподхвърляхме бутилката насам натам, докато не свърши. Така се успокоихме.