— Имаше ли неприятности с тялото на Никол? — заинтересува се Сам. — О’Майли умее да ги организирва.
Аз поклатих глава.
— Не зная нещо. Оставих я да лежи в квартирата си, както си постъпил и ти. Защо ми са неприятности. Нека сержант О’Майли сам се оправя.
Сам направи някаква гримаса и гъстата черна брада се изви надясно.
— В тази Вселена това говедо се нарича „капитан О’Майли“. Миналата година получи повишение. Нали знаеш, в Мъглявината Конската глава процъфтява търговия със зелени роби и той успя да залови няколко престъпника.
Аз направо подсвирнах.
— Това ще бъде последния му успех. Та той не може дори сняг да намери през януари.
Ние известно време се надсмивахме над този глупак, а после се поинтересувах, що за метална шапка са опитали да му надянат.
— Какво стана с нея?
Той сви рамена.
— Не знаех, какво е и затова го взех със себе си.
— После…
— После заключих тази вещ с надежден ключ, на надеждно място. Проучването й оставих за по-спокойно време. Нали ти казах, че изглежда някак си умряла, висят различни проводници и разни други техногадории.
— Сигурен съм, че това е междувселенски транспортьор, с подобен са ме пратили в онази свят — казах аз. — Къде е сега?
— 333-то отделение, една и половина, долното прикрепване — отговори той.
— Прекрасно — разсмях се аз. — Оттпечатъка на дланите ни е един и същ и ще го отворя. Най-добре е да тръгвам. Бих искал да работим заедно, но съм длъжен да се върна в къщи.
— Аз винаги ще намеря работа за второто ми „аз“, ако пожелаеш да прескочиш насам, когато нещата се поуталожат — предложи той. — Ние ще бъдем великолепни съдружници на равна нога — Спейс и Спейс!
— Благодаря ти Сам, но предпочитам сам да строя пясъчната си куличка. И последния ми въпрос.
— Какъв е той?
— Случайно не ти ли е известно, какво прави доктор Умани?
— Не, зная само, че проклетника Ф. се опитва да го пречука, преди той да завърши опитите си.
Само въздъхнах.
— Изглежда и двамата имаме още много неща да разузнаем и то колкато се може по-бързо.
Той се съгласи с кимане и ми подаде ръката си.
— Сам, наслука!
— И на тебе ти пожелавам същото, Сам!
Той изглеждаше леко печален, когато излизах през вратата.
Тъжно е, когато казваш сам на себе си „сбогом“.
VIII
Относно металната шапка се оказах прав. Тя наистина представляваше портативен транспортьор по различните измерения, достатъчно облекчен за управление, не по-сложен от детска играчка. Набрах необходимите цифри на въртящия се диск, закрепих апарата на главата си, като присъединих някой и други проводници към мрежата. След това натиснах червения бутон, който се намираше отстрани.
Дрън-н! Бях си в къщи, разбира се без шапката, защото тя автоматически се върна обратно в родната си Вселена. Добре поне, че Никол не беше пречукана. Дори и не беше избягала. Въобще докато се материализирах в квартирата й, тя стояше пред мен като вцепенена. Чашата с изстудения бурбон, която тя държеше в ръката си, се изтресе на пода и разлетя на доста парченца.
— Пиленце, не очакваше да ме видиш, нали? — процедих аз и направо изгарях от гняв.
— Моля те, Сам, кълна ти се…
Скочих от пода и я зашлевих по устните преди да договори онова, което бе започнала. После сграбчих блузата и започнах здравата да я налагам. Двете разкошни гърди се мятаха като виброкълба, но в тези минути съвсем не ми беше до секс.
— Или ще кажеш всичко от игла до конец, или те очакват още по-силно неприятности — предупредих я аз. Гласът ми беше като леден блок. И нямах намерение да развличам развратни мацета, които ме примамват в клопката и после ме захвърлят бог знае къде. — Говори!
— Работа е на бившия ме секс-партньор — прохърка тя и се просна на кушетката. — Същия, който ме заплашваше, че ще ме убие. Той ме е чакал вътре и когато ти си влязъл…
Тя получи поредната плесница.
— Опитай се само още веднъж път да ме преметеш — просъсках аз, — и ще опиташ още доста удари. Започни песничката си с Ф.
Тя прехапа усните си и прибледня, а в очите и прочетох ужас.
— Как разбра за Ф.?
— Намерих писмото ти в пътната чанта. Не мисли как съм го открил, а разказвай истината и то по-бързо.
— Преди всичко ще ми дадеш ли да пийна още нещо — попита тя. — Както виждаш, чашата се счупи заради теб…
Кимнах. Тя стана и тръгна в мини-кухнята. Държах я непрекъснато в полезрението си.
— Гладен ли си?
— Аха, когато ме попита, веднага го усетих. Достатъчно ми е сандвич — сирена върху пшеница, зърната цели, с масло и майонеза, леко солени, но без лук.
— Ставай тогава.