Другата причина — силата на тежестта, гравипоясът не ме красеше, нито ми помагаше, а опитайте се с 190 земни фунта, които тук на повърхността се превръщат на 450 килограма да направите поне една елегантна крачка. Сигурен съм, че няма да ви е леко.
Приближавахме повърхността, затова намъкнах пояса и го стегнах. Най-обидно беше, че в него приличам на плетена кошница за хляб. Трябваха ми повече практически упражнения и щом се справя с Ф. веднага ще ги започна.
На картичката на Никол имаше следния адрес — 129,I/4.I/4.I/2-а секция на Мустак сити. Слязох и веднага поех натам. Оказа се, че 2-рата секция бяха строили с подтекст към бъдеща експанзия — второсортен набор паякообразни и масивни блокове, закрепени като виещи се растения към централен Куполограф. Кухите опорни въжета служеха и за тръбопроводи — вмъкнах се в №6 и бавно се задвижих към 129.
Стигнах I/4.I/4.I/2 заедно със стотици други пасажери, сред които множество разсеяни марсианци и разни другари-приятели от Земята. Но най-много тук имаше местни въшки и амбициозни хора-мишки, които съставяха скелета на местното население на планетата.
— Турист ли сте? — запита ме една мишка. На главата си носеше широкопола шапка, костюмът й беше изряден, а в ръцете си държеше дипломатическо куфарче от най-висока проба — изобщо почтен член на деловите среди.
— Не-е — процедих през зъби, без да изглежда неучтиво, — тук съм по други причини.
— Както предполагам — продължи мишлето да писка, — не по вашо желание. А защо носите оръжие? — и понеже беше малко то, изглежда, бе погледнало отдоло право нагоре и бе видяло 38-ия в кобура под мишницата ми.
— Детектив съм и имам позволение. Разследвам един случай.
— О, колко е Миково!
Казано на Юп-езика това означаваше „забележително“. Това бе свързано с религията им — боготворяха Големия Мики, който се бе появил на земния екран през двадесетте години и бе подготвил пътя за всеобщо и вселенско щастие. Смяташе се, че Маус е сътворил благото земно същество Уолт Дисни, на което е внушил да стане пророк от негово име. Малко преди Великото тръскане, което разцепи Старото Западно Крайбрежие през 1998-ма година, той построил, ако се вярва на легендата, гигантска гробница в чест на Маус, в място наречено Аймънхейм. Така твърдят свещените Маускниги. Но аз нямам време за разказвам повече за тази религия. Боготворенето на древното мишле за мен е поредната изява на диващина.
— Мислете, както желаете — казах аз, — щом смятате, че е Миково, значи така е. Доколкото съм чувал, вашият мишнарод не одобрява убийствата?
— О, така е! — изписука мишлето, при което козината му зашава на вълни. — Големият Маус ще ни накаже за убийство. Гневът му е справидлив и бърз. Но той никога не губи самообладание и едва ли ще обърне внимание на някакъв си там изпаднал земен частен детектив. Вие ще убиете ли някого тук?
— Както се случи — казах доста неопределено.
— А може ли да погледам? — попита мишлето.
— А, не, дявол го взел — изръмжах и го запробивах с очи.
— Само попитах — и мишлето засука мустачки сякаш искаше да се извини. — Нямам намерение да се намесвам.
На това място разговорът се прекъсна — слязох от тръбата, като предоставих на мишлето добрата възможност да продължи нагоре. Радвах се, че изчезна. Малкото дяволче задаваше прекалено много въпроси. Но да си кажа правото — харесваше ми нахалството му. Юпи са дребни, но любопитството им стига и за слон.
Според указателя офисът на Ф. се намираше право пред мен, нужно ми бе да извървя по край още две табелки. Планът ми бе прост и груб — нахълтвам вътре с 38-и в ръка и се срещам с Ф. лице в лице. Ако него го няма там, ще заставя някой от подчинените му, да ми каже къде е.
Но планът си бе план, а стана нещо съвсем друго. Вече държах пистолета в ръка с излъчвателя насочен към вратата на офиса и се канех да я избия с мощен ритник, когато поток от стотици мишлета-полицай се изсипа отгоре ми. Писъците им бяха направо пронизителни и бесни, удряха ме с псевдодървените си палки по дланите и се катереха по тялото ми.
Болка избухна в ръцете ми, издържах и запазих ясно съзнание, но калибърът ми се изтърколи на под. Всеки в Системата ще каже, че удар с палка по кокалчетата е дяволски ефективен, а стотиците полицайчета, не е важна големината им, нито тяхната, нито на прилаганото средство, и най-опитния пространственик ще изкарат от строя за броени секунди.
— Вие сте арестуван — съобщи официално едно мишле-полицай. Това бе командирът на подразделението и рангът му личеше от боядисаната козина. Докато го казваше няколко юначаги ме държаха под прицела на парализаторите си. — Ще се съпротивлявате ли?