Не им доставих това удоволствие, разтрих онемелите китки и казах, че не желая, дявол ги взел. Изглежда това огорчи шефа им, струва ми се, че той с радост би ме приспал. По нещо ми напомняше сержант О’Майли, но показан в миниатюрен вид.
Те ме натикаха светкавично обратно в тръбопровода и тръгнахме към първия етаж. Две дузини остроноси мишлета не свеждаха от мен прицелите на парализаторите си.
Вън от зданието ни очакваше полицейски фургон, покрит, достатъчно голям и здрав да превозва хора от Земята.
— Влизай! — заповяда командирът и размаха оръжието си.
Вмъкнах се вътре и усетих известно чувство на нелепост. Мишлетата ме съпровождаха по пътя Щ-К. До мен седеше командирът и държеше в тумбеста чанта моя добър 38-и на колената си. Пистолетът бе по-голям от него и това определено спъваше движенията му.
Щаб-квартирата представляваше живописно струпване на плоски бели кубчето без прозорци и поразително разнообразни по размери. Ако си плоскорог от Оберон, ще те пъхнат в много висок куб, ако си закръглен и прилепен към земята, като слузокореместите от Калисто клетката е широка, за земните размери — съответно пространство.
О, как само ми подействува!
Оказах се в клетката и веднага ми свалиха гравипояса. Станах обемист и с тежест на мястото си. Бремето на гравитацията изискваше доста усилия да повдигна ръката си.
Мишлето, което щеше да води разпита ми, седна на столче срещу лицето ми — столчето се намираше на едно платформа издигната до нивото на устата ми.
— Аз съм инспектор Мън Фармъш — каза мишката. Тя изглеждаше тържествена и сива, а козината и бе оцветена в множество най-разнообразни краски. Над стърчащите мустачки пробляскваха дебели очила без рамки. — Вие сте обвинени в много тежко престъпление, мистър Спейс.
Той проби удостоверението ми с големи щипци.
— Как мога да бъда обвинен в нещо, щом не е минало предварителното следствие.
— Няма никаква необходимост от него — изписка мишката. — Има ли свидетели, няма нужда от следствие. Очевидците дават показания, че сте извършили опит за нападение със смъртоносно оръжие, в съчетание с потенциално насилствено проникване в чуждо жилище — той свали очилата си и обърна към мен сивите си зеници. — Защо вие хората от Земята сте толкова буйни?
Той не очакваше отговор, а и аз не можех да го дам. Вместо това изтърсих един въпрос, който ме мъчеше.
— Как разбрахте, че ще бъда там? Сигурно онази бъбрива мишка, с която разговарях в тръбопровода, е алармирала полицията по телефона?
— Не, не е тя — каза Мън Фармъш. — Не строй и измъчвай мозъка си със съмнения и догадки. Достатъчно е да ви кажа, че получихме предупреждение, че идвате насам. Разбира се ние не предприехме нищо, докато не извадихте пистолета си. Това ни даде правото да ви арестуваме.
Имаше за какво да се замисля. Дали отново Никол не беше се намесила? Изглежда така е, само тя знаеше адреса който смятах да посетя. Тя ли постави този нов капан? Не бях уверен, но ще го науча.
— Какво бъбрите по отношение на оръжието? — казах аз. — Имам разрешително да го нося. Според мен, в тази кантора се намираше опасен престъпник, убиец и аз действах в рамките на пълномощията ми, като се опитвах да го обезвредя чрез сила.
— Вие сте неправилно информиран, достатъчно глупав, импулсивен и разрушителен — студено произнесе мишката. — Действията ви са надхвърлили рамките на лицензионните пълномощия. — Тя постави пред себе си лапичките и се опита да ме хипнотизира. — И кой е този опасен престъпник?
— Мисля, че мога да ви кажа, името му почва с Ф.
Отговори ми нежно хилене.
— И това е всичко което знаете?
— Той е безмилостен. Нае три Луни, професионалисти, които да убият доктор Умани на Марс. Иска да ме премахне, защото стоя на пътя му.
— Но вие дори не знаете пълното му име? — гласът на мишката бе доста саркастичен.
— Щях да го узная, ако не бяха ме нападнали вашите мишки полицаи — заръмжах аз. — Бях се приготвил да проникна в бърлогата му.
— Тази бърлога, както успяхте да се изразите с грубия си език, е кантората на един от най-почтените граждани в системата.
— И кой е той?
— Ронфостър Кейн Меркуриански.
— Кралят на роботите?
— Същият — потвърди мишката. — Цялата робосила на Плутон е под негов контрол. Ние днес не бихме си хапвали яйца на Зъба, ако не беше той.
— Не мога да търпя тези яйца — казах аз.
— Това няма никакво отношение към делото — сряза ме Мън.