— Да допуснем, че Ф. и този Кейн са… хм… съдружници.
— Не познавам подобна терминология.
— Да са свързани по някакъв начин помежду си — продължих да развивам тезата си. — Ф. е изпратил картичката от офиса на Кейн, просто се е възползувал от този адрес. Допада ли ви такъв вариант?
Търпението на мишката-полицай се изчерпа.
— Нищо не ми допада — заяви тя. — Но вие говорите отвратителни работи, сър. Възмутително е предположението, че мистър Кейн по някакъв начин може да бъде свързан с убиец! Та той е създател на роботите луносветци — най-свещената и почитана група.
— Тиражирането на тенекиени светци не го прави и него светец — озъбих се и аз. — Имам намерение да поговоря с този мистър Кейн.
Мишката поклати съжалително глава.
— Това може да стане само след като преминете през Мини.
— Каква е тази Мини?
— О-хо, тя е ключ към вратата на бъдещето ви, мистър Спейс. — инспекторът нежно се захили и поглади козината на корема си, а черните му очи продължаваха да ме пронизват с явен интерес. — Ние ви оставяме оръжието като образец на уникален експонат, повече няма да ви се наложи да го ползвате.
— Ей, аз не мисля…
Но мишката докосна нещо пред себе си и подът под мен се разтвори.
— Върви си по живо, по здраво — каза мишката.
Усетих, че падам в мрака и губя съзнание…
… съвзех се вътре в Мини…
X
Лежах по гръб върху твърда метална повърхност. Опитах се да седна, но без гравипояс това се оказа работа с доста проблеми за решаване и изискваше няколко опита преди да успея, а когато се надигнах, се почувствувах като бременна жена под купола на земен цирк.
Тъмнината беше гъста, но през нея пробляскваха очи, безчислени мигащи огънчета, плаващи в мрака и подскачащи по стените. Камерата се изпълни със звуци: тракане, жужене, хриптене, хрускане и въобще нещо прилично на събрание на гигантски пчели. Лъхна ме миризмата на смазка и формалдехид.
Намирах се вътре в някаква машина. Но каво представляваше тя?
— Здравей, Сам — каза машината. — Казвам се Мини.
Каза го, но не беше на глас, а направо в мозъка ми. Тя умееше да чете мисли и да отговаря на тях.
— Защо съм тук? — попитах я аз. — Какво ще правиш с мен?
— Не говори на глас — каза машината. — Гласът ти е рязък и неприятен.
— Добре, Мини, приемам правилата на играта. — и повторих в ума си двата въпроса.
— Ти си тук, защото си нарушил закона. Направил си го защото си умствено дефектен. Аз трябва да те излекувам.
— Как?
— Ще извлека от мозъка ти агресивните импулси и ще ги заменя с не агресивни.
Боже! Промиване на мозъка. Мън Фармъш ме е изпратил тук да ми променят съзнанието. Гадно мишленце, о-о-о, как ли ще ме разтрасат?
— Виждаш ли — каза Мини. — Ето от това трябва да те защитим — от гнева, от вихрените мисли, от непроверените нападки по отношение на инспектор Мън Фармъш, мистър Кейн и другите ви съседи по системата. Подобни мисли могат да навредят и на другите ти близки. Тези мисли ще ги махна.
Така и направи.
Вътрешното бумтене на Мини примина в остър писък. Усетих как през тялото ми право в мозъка прониква вибрация стройна и отчетлива като стомана. В празното пространство на главата ми разцъфтяха жълти и червени пламъци, които сякаш затанцуваха пред очите ми. Трептенията започнаха да затихват. Светлините се завъртяха и запробиваха дълбочините на съзнанието и подсъзнанието. Отново дочух нормалното бумтене на Мини. Премигах, преглътнах и си облизах устните. Сърцето ми биеше бясно, а после постепенно се забави и постигна нормалното си състояние. Аз въздъхнах.
— Как си, Сам?
— Много съм щастлив, Мини!
— Какво би желал да направиш?
— Нищо, ама абсолютно нищичко.
— Но всеки член на системата прави нещо.
— Тогава ще правя всичко, всичко на света.
Аз се усмихнах на милите огънчета.
— Забележително е това, което чувам, Сам. Аз ще те изпратя горе и ще ти намеря подходяща работа. Нима не е прекрасно?
— Наистина е прекрасно — казах аз. — О, как само ми помагаш! — и направо се просълзих.
— Такава ми е работата, такова щастие е да помагам на всеки в системата. Ти си забележителен човек.
— Колко си добра, Мини — казах накрая.
И машината ме изпрати нагоре.
Не си спомням много от това, което стана след като попаднах на Плутон. Новата ми работа се състоеше от задължението да помагам на роботите да търсят яйцата на Зъба.
— Виж какво — каза голямото опърпано и покрито с лунички същество, което ме заговори през първия работен период. — аз съм Зъба и си имам достатъчно проблеми. Най-важното, не зная какво съм точно — риба или птица. И още какъв ми е пола. Това е необходимо на откривателите.