— Да? — отвърнах аз. — Слушам те.
— Ето, какво си мисля. Едновременно съм самец и самка и това обяснява факта, че когато срещна друг Зъб не изпитвам никаква радост. Аз тъй да се каже сам се оплождам и сама снасям яйцата си.
— Продължавай, моля те.
— Как е прекрасно това, но после започват проблемите, когато крия яйцата си. За това е нужно много време и труд.
— Не се съмнявам, че е така — кимнах му.
— Да не споменавам за интензивната мисловна дейност при избора на точното място. Но щом накрая закопая и последното яйце, идвате вие, хората, и започвате да се мотаете наоколо, да търсите яйцата и да ги изравяте. Това ми действа угнетяващо. Повярвай ми, тези неща дестабилизират първоначалната ми неувереност и я увеличава.
— Нищо не мога да ти кажа — отговорих на птицата-риба или рибата-птица. — Аз тук само работя.
— Не може с добро да се говори с роботите. — съществото тъжно подсвирна. — Те са така закръглени и блестящи, с металически глави и абсолютно отсъствие на чувствителност към проблемите на Зъбатите. В мига, който те видях, си казах, той ще ме изслуша. Нали виждам: не си кръгъл, сияещ и нямаш метална глава. Реших, че ще успея да поговоря сериозно с теб за моето положение.
— Точно и правилно — казах аз. — Щастлив съм да обсъждам с теб всякакви въпроси. И през цялото това време ще търся яйца на Зъбите.
Съществото изглеждаше объркано.
— Но работата е там — каза то почти проплаквайки, — че аз искам вие да престанете да търсите моите яйца.
— О, моя доброта, никога не ще мога да престана — възкликнах с патос. — Не бива Великият Маус да изпадне в беда. Неговия живот зависи от това как аз работя.
— Аз мисля, че вие яйцекрадите, работите за Ронфостър Кейн, кралят на роботите.
— Те работят — и посочих хаотичната тълпа роботи. — Мен тук ме е пратил Великият Маус, Вечно да се слави Името му. Той откри за мен продуктивен начин на живот и ме научи на труд, изпълнен с живот. Сега помагам да се прехранва основната маса на системата.
— А знаете ли с какво ги храните? — попита ме разтроеното същество. — Ще ви кажа. Храните ги с моите луничави яйца.
Печално поклатих глава.
— Честна дума, жал ми е, но не виждам решението на този проблем. Вие сте предназначен да криете яйцата си, а ние да ги изкопаваме. Такъв е реда тук на Плутон и с нищо не можем да го променим.
— Това страшно ме угнетява — продължи съществото. Досега то бе стояло на единия си крак, изглежда се умори и смени опорите си. — Понякога се чувствам тъй отчаяно, че си представям ужаса, когато няма да успея да скрия и едно яйце.
— Искренно ви съчувствувам на бедата в която сте изпаднал, въпреки че вие си имате своя цел, а аз — моя. Но ние ли ще оправяме света. Дете мое, ако подлагаме всичко на съмнение, то скоро няма да има никакъв ред по света.
— Поне мога да си поговоря с вас — каза тъжното същество и затрака с бронираните си плочки. — може аз да крия в себе си някакъв метежник. Сигурно ще успея сам да реша проблемите си. Никога вече нищо няма да подлагам на съмнения.
— Наистина не си струва — съгласих се с него. — Това води само до печал и нещастие.
— Благодаря ти — каза птицерибата. — Вярвам, че ще се оправя. Просто се поддадох на настроението. Но в душата си не обичам да хленча.
— Вярвам ти, приятелю — казах му и се усмихнах.
Той или тя си тръгна и печално замърмори нещо на себе си. Аз намерих още две здрави яйца и ги прибавих към дневния си добив.
Плутон се намираше на 3670 милиона мили от Слънцето, продължаваше да се отдалечава от него и постепенно изстиваше, но аз не обръщах внимание на такива дребни работи. Великият Маус бе действително великодушен, като ми намери такова място за работа. Позволяваха ми да изяждам по три яйца през сезона и те бяха направо възхитителни. Спях през останалото време в дървена кутийка с името „ковчега“, направена за мен от работливия робот и бях задоволен с най-значимите материали за четене. През почивките си, се задълбочавах в тях и получавах истинска наслада. Например примирах от „Трите прасенца“, но ми допадаха най-много „Джуфи отива на пазар“ и „Именният ден на Доналд“.
Отново и отново ги препрочитах.
Не мога да кажа колко време спечелих при търсенето на яйцето на Зъба. Но ясно помня деня в който приятелката ми Никол се появи на Плутон с кошница под мишницата. Приличаше на Червената шапчица.
— Хей, Никол, здравей! — зарадвах се аз. — Прекрасно е, че те виждам! Надявам се, че си добре? Какво ще кажеш за Плутон? Нали е прекрасен!
— Мозъка ли ти промиха? — не беше много учтива, но аз и простих с истинско удоволствие.