— Кои сте тези „Ние“? — попитах я, облегнах се в креслото си и започнах да прибирам документите си в чантата. На тавана пясъчния червей изпреварваше графика си и аз му пожелах успех.
— Казвам се Исма Питкърн Умани. Още като малко дете съм осиновена от втория ми баща доктор Емануил Куинтас Умани.
— Чудакът учен ли?
— Да — каза тя и кимна с едната си глава. — Той чака вън. Ние искаме да Ви наемем.
— Е, какво пък, нали работя срещу заплащане, сестричке. Двеста соларкредити на ден и, естествено, разходите. Ако се наложи да изляза извън системата — хонорарът става двоен.
Изглежда тя реши, че предложението е подходящо.
— Ние сме съгласни с Вашите искания. Баща ми е преуспяващ човек и ще съумее да Ви заплати.
— Тогава, поканете го да влезе — казах аз.
Тя ми хвърли цял комплект продължителни усмивки и отиде да повика баща си. Слушал бях за него. Преди година „Еърспейнс“ съобщи за сензационните опити на доктора при присаждане на мозък. Оперираше в луксозна клиника извън рамките на Олд-Ню-Йорк и го смятаха за доста побъркан, но блестящ учен.
И ето, че този човек се появи пред мен — очите му блестяха диво. Той премина през стаята и като се полюляваше, се приближи до масата ми, а дъщеричката му ситнеше след него и въртеше трите си глави.
— Ехе, какво славно момче — заговори той с ирландски си акцент, наведе се над масата и яко ме хлопна по рамото. Лъхна ме миризма на евтино уиски. — Ти да не си случайно от Дъблин, приятелче?
— Не съм ирландец — отговорих аз.
— И татко също — увери ме Исма. — Затова пък сегашното му тяло е ирландско.
Погледнах я изумено и сигурно видът ми е бил доста тъп.
— Понастоящем той обитава тялото на ирландец-пияница. А предишното — бе на пияница уелсец. Папа обича колоритните тела.
Това се отрази добре на мисловната ми дейност.
— В такъв случай, предполагам, че идеята за присаждане на мозъци е осъществена благополучно.
— Разбира се. Това няма нищо общо с някои налудничави идеи. Мозъкът на папа досега премина през много тела. Всъщност, ние сме тук поради тази причина.
Татенцето се пресегна да докопа единственото ми съкровище.
Аз се завъртях в креслото си и изпълних околното пространсто с рязък механичен писък, докопах бутилката уиски и погълнах порядъчно количество течност, при което усетих, как по жилите ми пробягна истинска гореща вълна от темето до петите.
— Повярвай ми, душичке, само дяволът е способен да изгаси жаждата на този достоен човек — унило произнесе доктор Умани и ме изгледа кръвнишки с ирландските си очи.
— Не му давайте нито капка — предупреди ме Исма. — Татко се налива с алкохол по целият път до тук още от Луна-сити.
Прибрах бутилката. Исма се разположи на най-удобния диван за клиенти. Непосредствено под трите и глави се очертаваше отлично земно тяло, закръглено като дюните на марсианските пустини. Плътно прилепналите дрехи изглежда бяха пооблекчили кредитката на професора и подчертаваха дългите и плътни бедра. Тя притежаваше пълния набор ръце и крака, които така обичах, а пухкавите ушенца сякаш бяха направени за нежно ухапване. Никога не пропусках случая да го сторя, ако само се появяваше наблизо.
— Кажете ми какво трябва да направя? — попитах аз.
Тя тихо отговори:
— Работата е съвсем лесна. Ние искаме Вие да…
Докторът, който бе успял да задрема на кушетката ми, изведнъж се изправи и към небето полетя юмрук с гневна закана.
— Ей, ей, изглежда те отново са вече тук!
Трите лица на Исма прибледняха едно след друго, като се започна от лявото.
II
От хола се донесе тропотът на бягащи мъжки крака. Пистолетът ми „Смит и Уесън 38“ се намираше в касата, където го бях захвърлил да почива сред папките с делата. Но Исма вече държеше на мушка вратата със своя калибър 25.
Пантите изкочиха от гнездата си с жален трясък и вътре нахлуха трима мускулести Луни и започнаха да стрелят по нас с усилени микролазери тип „Сийдли-Армстрънг 45“. Гмурнах се под масата и повлякох след себе си Исма, но с нищо не бях в състояние да помогна на доктора. Хлоп, хлоп, хлоп. Три лазерни куршума с мокър плясък попаднаха в гърдите му.
Докато въртях диска на касата и се опитвах да измъкна заредения си калибър 38, бедният Умани хъркаше на пода и постепенно преминаваше в другия свят.
— Свещеник — хленчеше старецът. — Извикайте свещеник. Дайте възможност на неопетнената ми душа да премине през бисерните врати, като се пречисти от греховете на плътта.
— Стига си блял като глупава овца! — избухна Исма и се наведе над него. — Прекрати да хленчиш и ме слушай внимателно. Следващият готов ли е?