— Какво значи „да ти промият мозъка“?
— Няма значение, прави само това, което ти кажа — и тя постави металната кошница на земятя. После присъедини главата ми към великолепни кичести проводници. Те влизаха в някаква кутия.
— Сега стой тихо и не разговаряй — каза ми тя.
— Скоро трябва да отивам на работа — напомних й с усмивка. — Трябва да намеря още много много яйца на Зъбите.
— Край с тази работа — отговори тя. — свърши я.
Преди да попитам, какво има предвид, тя направи нещо с кутийката. В черепа ми прозвуча грандиозно бръмчене. Вибрация. Жълти и червени пламъци. Въртящи се цветя… Премигах. И сърцето ми забави пулса си. Преглътнах…
— На ред ли си, Сам?
— И още как — казах аз. — Благодара ти, миличка, онези мишки ми разбъркаха подредбата на тавана. Как ме намери?
— Ти си тръгна и влетяха тези… — каза тя. — Измъчваха ме и питаха накъде си тръгнал.
Бях прав — Никол бе избъбрила адреса.
— Продължавай!
— Накрая се освободих от тях и заприпках към Юпитер. Разбрах, къде си изпратен за прегазване на закона, а останалото бе лесно. Взех на заем този натрупвач-проявител на мозък от един мой познат — агент на Ганимед — и го пренесох до тук, на Плутон.
— Откъде беше сигурна, че ще заработи?
— Той е с универсално приложение — прояснява изкуствено замъглено съзнание от всякакъв тип и произход. На тези супер слънчеви шпиони често им се налага да си чистят мозъците.
Кимнах.
— Приемам казаното. Връщама се в Мехур сити. Тревожа се за доктор Умани и дъщеря му.
— Правилно се тревожиш, Сам. Затова захвърлих всичко и полетях да те прочиствам — тя ме погледна с отчаяние. — Те похитиха Исма.
XI
По време на полета до Марс Никол ми обясни всичко. Тя се свързала с доктора, след като говорила с мишките-полицай на Юпитер и му съобщила, че съм заточен на Плутон. Колко лошо, казал той и добавил че неприятелите му отвлекли Исма и би било добре, ако я потърся, но той не може да прекрати опитите си, които са в решителна фаза и само крачка преди края.
— Нима старчето не се безпокои, че са отвлекли дъщеря му?
— О, той изглеждаше много огорчен — призна Никол. — Но каза, че пистолетът трябвало да се държи за дръжката.
— Дявол да го вземе, кога най-после ще загрея, какво се прави в тази лаборатория — запроклинах аз. — не обичам да залагам на тъмно.
Доктор Умани ни посрещна пред вратата на лабораторията си в покрайнините на Мехур сити. Зарадвах се, като го видях в новото му тяло — сега обитаваше жирафоглав от Оберон.
— Радвам се да те видя жив и здрав, мистър Спейс — каза той и протегна полираното си копито.
Стиснах го здраво и за пръв път не изпитах чувството, че някой може да извика от болка.
— Някакви новини за Исма? — бяха първите ми думи.
— Честно казано, не зная нищо и не очаквам никакви новини. Докарахте ли някакви нови тела за мен? — и главата му се завъртя на дългата шия и очите му тревожно замряха на шест фута височина.
Докато разговаряхме трябваше да поглеждам нагоре и вратът ми се схвана от неестествената поза.
— Не ни остана време — отговори вместо мен Никол.
— Да, и въобще поисках да се озова тук по-бързо — потвърдих и аз.
— Жалко, предпочитам земни тела — кимна той, наду влажните си ноздри и изпръхтя. — Но след като на онова удивително чернокожо тяло бе нанесена непоправима повреда, се принудих да потърся някакъв заменител и най-подходящ за момента се оказа този жирафоглав, но не ми излезе евтино и се наложи да доплащам. Преместването осъществи първият ми помощник Уорлъг, но изглежда при превключването на мозъците е направил някаква грешка, защото мога да виждам само с едното око.
— Забелязах, че предпочетате да ни поглеждате с лявото око.
— А копитата направо са неудобни — добави той. — Трудно се прави научна работа с тези накрайници, мога да ви уверя.
— Представям си го — и погледнах нагоре. — Никол ми каза, че скоро завършвате опитите си.
— Почти ги завършвам — поправи ме той.
— О’кей… експериментът е… почти пред края си, нали?
— Да кажем, че виждам светлина в края на тунела. — той наведе рогатата си глава и започна да дъвче шапката ми, а тя бе модел в стил 1930-та година и често я носих, когато имах работа.
— Ей, глупаво животно веднага престани! — заръмжах и отскочих назад.
Той ме погледна печално с лявото си око.
— Извинявайте. Но струва ми се, че аз наистина обичам да дъвча шапки и това е любимо занимание на жирафоглавите.
— Но не и на тази шапка! — противопоставих се аз. — Нея няма с какво да я заменя.