— От какъв материал бе построена? — попитах аз.
— Изненадва ли ви това?
— Разбира се, та какъв е материала?
— Глинокирпичен с полиметална надстройка и почти монолитна каменна основа.
— Следователно са използвали теталорен деенергизатор „Амърс“ с цилиндър 20–40.
— Възможно е, мистър Спейс. Аз не съм оръжеен майстор и не знам — каза докторът с явно раздразнение. — Мога ли да продължа?
— Разбира се.
— Стената се стопи и аз веднага разбрах, че ние на това място сме излишни. Хвърлих се към Исма да я защитя. В Ням-Ням салона влязоха три яки Луни.
— Сигурно са били същите, които ви лишиха от ирландското тяло?
— Същите. Нахлуха вихрено и грубо блъснаха Уърлъг на пода, което естествено се отрази зле на черния му дроб. Те изпълниха тялото ми с цяла тълпа нитрокълбета и се оттеглиха заедно с Исма, като на излизана измърмориха името на Кейн.
— А условията?
Умани изпръхтя и ноздрите му се издуха.
— Натам отивам.
— Сам, нали разбираш, че така по-добре ще разбереш обстоятелствата — намеси се и Никол.
— Те оставиха една картичка на масата — каза жирафоглава.
— Къде е тя?
— Как да ви кажа? Тя се самоунищожи, но аз запомних условията. Паметта ми е феноменална и много ми помага в работата, когато трябва да запомням различни формули.
— Казвай най-после, какви са тези условия?
— О, прав си. Сега ще ги изцитирам — рогата на мистър Умани настръхнаха, а розавите усни замляскаха. — Картичката започваше така: „Ние отново се опитахме да премахнем доктор Умани, но ако случайно оцелеле и мозъка му бъде преместен в друго тяло, то ние го предупреждаваме, че ако иска да види дъщеря си Исма жива, трябва да прекрати опити те си. Иначе девойката ще почине и то болезнено. Експериментът през следващия марс-месец трябва да бъде прекратен и лабораторията да бъде унищожена. Тогава на момичето ще запазим живота, но ще я задържим при нас, докато се осъществят определени планове.“ Такъв бе текста…
— За какви планове става дума?
— Не е нещо важно — пръхна докторът. — Работата е там, че аз трябва да продължа експеримента. А вие да върнете Исма. Животът и зависи от вас.
— Какво засяга Кейн вашата работа? — попитах го аз. — Исма…
Той ме прекъсна, като навири копитото си.
— Стига въпроси, мистър Спейс. Уърлъг ме чака в лабораторията. Трябва да галопирам натам. Да вървим, миличка — и той кимна на Никол. — Аз ще ти покажа апартаментчето, където ще живееш.
— Ще се видим после, Сам — каза Никол.
Докторът ми подари усмивка за довиждане. Зад дебелите устни се показаха големи жълти зъби и черни венци. Никога не ми харесваха подобни гримаси на жиравоглавите.
XII
— Да сте видяли Джим?
Зададох този въпрос и се обърнах към кучелиция, който бе така едър и космат, че приличаше на бронирана банкова стена. Наричаха го Хайм Бъдин и никога на процеждаше три думи там, където две бяха достатъчно и две там където една стигаше.
— Не! — отговори той.
— Кога се е мяркал тук за последен път?
— Преди седмица.
— Беше ли сам.
— Не.
— Кой беше с него?
— Постоянното присъствие.
Знаех коя имаше предвид. Джим Хоруел бе така глупав и безобразен, че да има друга жена освен ТеТе, бившата развратница, чиито хубави дни (и нощи) отдавна си бяха отишли, беше просто невъзможно.
— Значи, тя още ходи с него?
— Да.
— Къде?
— Трудно маже да се каже.
Отпуснах му петачка.
— Сега ще ти бъде ли по-лесно да си спомниш?
Ние се намирахме в една от най-противните кръчми на Луната, където пари не биваше да се показват открито и затова я протегнах под масата. Грубата тлъстокожа ръка я притисна, а очите му, съвсем по кучешки резки, пробляснаха алчно.
— Виж в Старото корито — каза той. — Втория блок след кръстовището по Кратерната улица. Опитай там.
— Налага се — измърморих аз.
Този път е бил прокаран по лунната повърхност, когато е била строена първата колония на земния спътник и сега не беше в най-добрата си форма. Искаш ли да се предвижиш — взимай пясъкоход.
Местността беше първобитна и застинала. Зловонните септически ями на разрушените куполни сгради и случайните биопротоници, в които се настанявали работниците в онези години, още продължаваха да излъчват отровните си изпарения.