Намерих един пясъкоход под наем и той беше съвсем в такт с пътя по който щеше да поеме. Бричката ревеше с истеричен подтекст по изровеното трасе и двигателите й не успяваха да достигнат и половината си мощност. Бях започнал да проклинам падналата ми се машина, когато съзрях колелото на Джим да седи на един плешив пясъчен хълм.
Беше си там, точно на мястото, което ми посочи Бъдин. Забелязах вечния му псевдовелосипед, което означаваше, че се намира вътре. Заедно с ТеТе, разбира се.
Изключих мотора и се измъкнах от машината.
Скаловратата на колибата не беше заключена и аз не се затрудних да чукам. Джим бе мой стар приятел.
Той беше там, но по определени причини, не беше в състояние да каже дори „здравей“. Още с влизането ме блъсна силната миризма на луносок. Джим се бе проснал по гръб на псевдолеглото до стената с разперени ръце, отворена уста и тежко дишане, а понякога промърморваше нещо неразбрано. Беше се натряскал до козирката.
— Що за птица си ти? — запита ме мадам ТеТе.
Тя седеше на масата и пред нея стоеше преполовена чаша — истинска марсианска синя блондинка, навлечена с изтъркана опаковка, която притежаваше две живописни дупки на лактите. Гневът в очите доказваше, че тя е достатъчно трезва за провеждането на разговор.
— Сестричке, ако го смяташ за важно, знай, че се наричам Спейс. — и кимнах към лежащия Джим. — Бързо го събуди… дай му кафе. Този момък ми трябва.
— А-а-а, не се опитвай да ми заповядваш, го… — зашлевих и една плесница и тя преглътна останалото обратно в устата си, като разбираше, че мога и да повторя дипломатичното си действие.
— Мисля, че ти казах нещо. Хайде, раздвижи се!
Тя вдигна Джим да седне и завика. Така се опита да го събуди и да си призная, това не беше най-хубавото нещо което някога съм чувал.
— Пфу-у-ф! Пфу-у-у-ф! — замърка той. — Какво става?
Аз застанах пред него, хванах го за дрехите и рязко го издигнах нагоре.
— Хоруел, събуди се! Ти притежаваш нещо, което ми е нужно и което си искал да ми дадеш. Ставай!
Разтръсках го, а той се разкашля, замига и се опита да ме фокусира.
— Сам… ти ли си приятелю… Сам…
— Аз съм — и силно го плеснах през лицето с обратната страна на дланта, като същевременно с другата ръка го поддържах да не падне. — Сам, стария ти приятел, дойдох да си прибера дълга си.
— Не ти е провървяло, Сам — гласът на ТеТе беше кисел. — Джим не може да плати нищо, джобът му е празен.
— Веднъж на Деймос спасих на тази шушумига живота. Един звяр го припозна за магаре и се опита да го разкъса. Аз застрелях рунтозавъра. И затова ми е длъжен. Но не ми трябва това, което няма. Дойдох не за пари.
— Тогава, какво ти е нужно? — тя ме погледна и за миг ръката и замря във въздуха с кафето.
— Информация. — аз продължих да го тръскам, докато очите му не се опулиха. Но това се оказа недостатъчно. Отново го пляснах, след което блъснах тялото на стола — той се пльохна, застена и хвана главата си с две ръце.
— Влей кафето в устата му — казах на ТеТе.
— Почакай малко, да поистине — заплямпа тя на древнолунен език. Кафеничето бълбукаше и съскаше.
— Аз какво ти казах? Действай!
— Добре де. — каза тя и се наведе над димящото кафениче.
Чашата се напълни и аз дадох на Джим тази мръсотия, като го заставих да я изпие до дъно. Той се разкашля, опита се да плюе и да блъска с ръце, но накрая погълна всичко.
— Още! — заповядах на старата кучка. — Изключил е наполовина, а аз искам да говоря с него.
Тези забавления продължиха до петата чашка, след която хванах главата му и я отметнах назад.
— Трябва ми информация, Джим! Разбираш ли?
— Разбирам… Разбирам… Сам. „Джус Лем“ ще ми помогне да се оправя напълно — главата ме боли.
Стоях над главата му, докато не изпи сока. Най-после се посъвзе и заплува към повърхноста.
— Ти познаваш всички главорези на Луната. Трябват ми трима от тях.
— Какво… Кои, Сам?
Xоруел някога бе превозвал контрабанда, тютюн и разни други стоки, а след това бе скочил в мътните вълни на черния пазар. Дори бе открил конюшна с развратнички, докато те не го захвърлиха в канавката. Той разбра какво търся.
— Три Луни работят за Кейн и се опитаха на два пъти да пречукат доктор Умани в Мехур сити на Марс. Успяха да отвлекат дъщеря му. Трябват ми имената им. И къде мога да ги открия.
Той се почеса по челото.
— Искаш прекалено много, Сам. Ако ти прошепна нещо, може да ми се случи голяма беда.
Очите ми се свиха на чертички и аз се наклоних над масата, като лицето ми зае едно ниво с неговото. Не напразно исках да изглеждам така внушително.
— Казвай или веднага ще те споходи още по-страшна беда. Хващам те, наблъсквам те в пясъкохода и от там на Земята право в ръчичките на скъпия сержант О’Майли. Както знаеш, той има големи юмруци и противно дълга памет. Ще те смели на кайма.