Приближих са до Паяка — ниско пухкавичко момче. Хванах „гръбчето“ му, преди да успее да помръдне. Замахнах и насочих със всички сили кълбото в гърдите на тъжната Луна, по име Хилещото се бебе, който не очакваше подобен ход и навири крака. Третият, Плодчето, цялата риза на който бе покрита с мазни петна, направи змийското движение на ръката към пояса, където трябваше да бъде скорострелния му Ръгби-Поуел 30–70, но бях измъкнал 38-я си и успях да му го покажа, преди да докопа своя.
Обезоръжих и тримата. Паякът се опита да извлече незабелязано дългото си ножче от ботуша, но с един удар на дулото го избих и той обезоръжен започна да смуче окървавените си пръсти.
Съдържателят на вертепа следеше тази операция със зинала уста; досега не беше виждал някой, който така да пречупи скъпите му посетители.
Кимнах с глава към задните стаи.
— Натам!
— Почакай, приятел, ние… — започна Плодчето.
— Млък! — ударът на 38-и в ребрата го насочи в нужната посока.
И те тримата тръгнаха.
Къс, ама съвсем слабо осветен коридор, водеше в задната стая. Наблъсках ги там и с ритник тряснах вратата.
Засипа ме дъжд от възмутени въпроси.
— Каква е тази наглост? — Паякът.
— Що за просташки игри? — Хилещото се бебе.
— Кой си, ти бе, дявол да те вземе? — Плодчето.
Отвърнах им с най-студената усмивка на която бях способен.
— Привет от Кейн. Той не е много доволен, от начина по който сте отвлекли момичето.
— Това пък какво е? — възмути се Паякът и стана черен и зъл. — Ние извършихме работата съвсем чисто.
— Той иска да знае, къде сте я дянали?
— Как, къде? Където ни заповяда — издрънка Плодчето. — В южната кула на Меркурчето. А от какво е недоволен?
— Шефа обича чистата работа. А вие тримата глупаци, сте направили малка грешчица, като сте допуснали едно калпаво частно ченге да ви проследи.
— Какво ченге? — поиска да разбере Хилещото се бебе, як мъжага почти с моя ръст и моето тегло, могъщи плещи и дълги ръце.
— Този — казах аз и три пъти натиснах спусъка на калибър 38-и. После свалих фалшивите си мустаци.
Те паднаха като обрулени круши и аз се зарадвах, като разбрах, че Системата се е отървала от трима убийци главорези. Изпитвах чувство на приятен възторг и в мен напираше сила и мъжество. Ако Кейн отново се опита да ни нападне на Марс, то той ще трябва да наема ново пушечно месо.
Още не бях завършил напълно работата си. Извадих „Ивичестата Зебра“ и започнах да снимам Бебето в профил и анфас, дори в тил.
— Бебчо — приказвах му, докато фиксирах унилата физиономия за потомството, — направи „боц“. — Но той, кой знае защо, не беше в състояние да оцени тази шега.
След като свърших с тази работа, прибрах „Зебрата“ и извадих преносимия деатомизатор L-5-J. Не бе в рамките на добрият тон да оставям тези три купчини мръсотия в почтения игрален дом.
Паф! И няма повече главорези.
Едноръкият съдържател на бардака изглеждаше съвсем объркан, като ме видя да се появявам сам.
— Момчетата си тръгнаха преди малко — обясних му положението. — Излязоха пред задния вход.
— Едва ли ще проливам сълзи по този повод — каза той. — Те прогонваха половината от посетителите ми — и махна неопределено с остатъка от ръката си. — Ето, вижте, вечер е, време само за разквасяване на устата, а при мен няма нито една жива душа.
— Прав сте, тук наистина е много тихо — съгласих се аз.
— А вие какво не си поделихте? — поиска му се да узнае. — Нещо бандитско ли?
— Дребно недоразумение — казах небрежно. — Не се безпокойте, подробностите уредихме, преди да си тръгнат.
Изглежда това го задоволи. В този лунен квартал не си струва да разпитваш по отношение на разни бандитски истории. Той кимна и посочи тепиха за играта.
— Какво ще кажеш, ако изиграем рунд „Гръбче“? Аз ще застана срещу вас. Плаща заведението.
— Не — за съжаление трябваше да му откажа, — но благодаря за предложението. Работата е там, че ми предстои друг вид игра.
Следващото място, където спрях, беше Калисто. Пристигнах заедно с дузина снимки на Хилещото се бебче в чантата. „Зебрата“ бе свършила добра работа. Негативите им харесаха.
— Много добре са излезли — каза той, докато ги разглеждаше през една силна лупа. — Структурата на костите е отчетлива и признаците ясно се различават.
— Радвам се, че ви харесаха — казах аз. — Сега направете така, че да изглеждам като него. Ще успеете ли?
— Не смятайте, че това е някаква трудна проблема — каза този човек, по име Заадер, който притежаваше солидна репутация на първокласен майстор на пластични операции. Достатъчно бе да поискаш, срещу заплащане, разбира се и горила може да заприлича на същински ангел. Отзоваваше се на поръчките и работеше напълно легално, като променяше всичко което клиента пожелаеше. Разбрахме се за хонорара и веднага внесох аванса. Той ме убеди, че това било в правилата на неговия безнес.