— Моля, легнете, докато ви поставим в хипно секцията.
Самият Заадер бе такава безобразна маймуна, че аз направо се удивлявах, защо той не приложи на себе си собственото изкуството и не си направи нова физиономия.
Разкопчах куртката си, свалих я и се обтегнах на дългата бяла медмаса. Никак не обичам когато в плювалника ми се забиват игли, но в даденият случай трябваше да търпя.
— Отпусни се — занарежда Заадер. — Долната челюст да се отпусне и ще видите, че никак не боли. — После се наклони над мен и пусна в ход хипното — кожата ме посърбя секунда две и онемя.
Докторът разположи пред себе си снимките на Хилещото се бебче и започна да ги разучава, докато хипноразтвора не извършеше дейността си докрай. Боцна ме в бузата. Никаква реакция. Плътта ми бе направо мъртва.
— Започвам — предупреди ме той.
И да исках, не бях в състояние да отговоря — лицето ми бе като размекнат слой наквасена глина. Заадер започна да оживява тази суровина с помощта на ръце и инструменти при което костите и плътта запридобиваха вида на Бебчето, което никога не се хилеше. Докторът си тананикаше стар венериански мотив и продължаваше с наслаждение да ме размесва. Само веднъж се спря и направи кратка справка със снимките.
— Нужно е — замърмори той, — малко да се издълбаят скулите, а очите да се раздалечат с четвърт дюйм. — И се зае с работата отново, както хлебаря меси тестото. — Хм… дясното ухо трябва малко да се деформира…
Най-после завърши.
Когато стъпих на краката си, усещах, че съм добре, хипноразтвора бе излетал някъде в пространството и кожата ми възвърна чувствителността си.
— Повече не трябва да се страхувате от болки — увери ме докторът. — Новото ви лице е готово за всяка обикновена работа. Но въпреки това, понеже костите още не са достатъчно твърди, ви съветвам да избягвате в близките няколко часа получаването на прави удари в главата.
— При моята професия това не е толкова просто — подсвирнах аз, — но ще се постарая да бъда внимателен. А какво ще стане със старото ми лицезрение?
— Не ви разбирам?
— Ами-и, кога ще си го върна обратно?
— Веднага щом ножелаете — засмя се той. — Възстановяването не е проблем. Елате, когато поискате.
— Ех, така и ще постъпя — въздъхнах аз. — Обичам външността си.
Огледах се в Заадеровите огледала и от любопитство прекарах длан по новата си костна структура — тя бе великолепна: Дълбоки, сякаш засадени в леха очи, широк нос и тънки усни. Сплеснати ушни миди… Въобще това бе Хилещото се Бебче!
XIV
Меркурий е нещо великолепно. Трите хиляди мили диаметър са нищо в сравнение с Юпитер, но адската температура на повърхността е предизвикана от близкото Слънце. Ако не сте под някой купол ще се изпържите като сурово яйце. През 2020 година системата на охлаждане на Роки-сити се развали и десет хиляди достопочтени граждани се превърнаха на печено без грах. След този малък инцидент започнаха да крият селищата с тежка промишленост под земята, но пострадалият град е още на повърхността. Но сега мрачно го наричат Роки-печеното прасе.
Официалното му име е Куб-Кейн. Кралят на роботите го купи, префасонира обществените сгради и си построи там собствена крепост, като допълни охраната с дракон. Честно казано тази гадина ме тревожеше — не се надявах, че ще избягна сблъскването с нея.
Глупаво постъпих на Луната. Трябваше да измъкна от Хилещото се бебче повече информация за Кейн, преди да го преселвам в по-добрия свят. Сега нямах никакъв шанс да узная плана на крепостта. Единствения начин да се добера до Исма бе да опитам голям и нагъл блъф. За гласът си подбрах ниските тонове съпроводени с леко хриптене и ако говоря това което подбрах и не забравям за необходимостта непрекъснато да съм мрачен, то непременно ще попадна вътре.
Въоръжих се до зъби. Под якето напъхах пистолета на Бебчето заедно с любимия ми 38-и калибър, а лазерният Лоудър-Лоузен ТХ с възвратна камера 60–20 висеше на шията ми, Като еластичния му наддулен кобур бе закачен за пояса ми откъм гърба. Този топ, почти истинска гаубица можеше да спре и отхвърли назад бягащ в галоп ганимедски зверогущер, а тези животинки не са от най-леките и слабите на белия свят.
В тръбопровода, водещ към Куб-Кейн, затегнах ципа на костюма за високо налягане и тръгнах към прохода. Черното яке на гърдите и гърба имаше кръг с емблемата КК. Но кръста ми висеше обичайното за подобни случаи оръжие.