Трябваше да се безпокоя за огнедишащия дракон и войниците в селото. Даже и да преминем по някакъв начин край чудовището, ние…
— Сам, помощ — завика Исма, — той се пробужда! Побързай!
Така и направих, но докато се добера до момичето, огромното тяло на плочестото животно се изправи на крака и се заоглежда като обезумяло. Изглежда не обичаше сирени и падащи предмети, при това съпроводени от присъствието на частно ченге, което се мотаеше пред свещения му поглед. Големите очи, като телескопи, с червен отблясък в зениците, завиха към нас, а дългата заострена опашка заудря сърдито земята.
— Дръпни се назад — предупредих Исма. — Той се кани да…
Накани се — огромната уста се раззина като дяволска пещ и от нея изригна дълъг език жълто бял пламък, облиза пътя пред нас и камъните почерняха.
— Изглежда, още не се е събудил напълно — предположих аз. — Лошо се прицели и не му достигнаха цели три фута.
— О, Сам, той ще ни изпепели!
— Не, няма да му се удаде — казах аз. С лазера в ръка се чувствах силен. Щом мога да разрязвам мостове, то един дракон ли ще ме спре? Прицелих се в главата на буци и натиснах спусъка. Нищо! Опитах отново. Същото нищо! Оръжието отказа, точно когато най-много се нуждаех от него.
Захвърлих проклетата пушка и извадих Уикърс 20–40 на Хилещото се бебче — играчка в сравниние с лазера, но друго под ръка нямах. Преди да успея да натисна спусъка, нов дълъг пламък излетя от драконовата уста и аз се принудих да отскоча назад. Левият ми крак се закачи за нещо и се подхлъзнах. Паднах и пистолета излетя от ръката ми. Подскочи на пътя и падна в пропастта.
Разгневеният дракон се извиси над мен дълъг като ракета, целият на зелени и кафяви плочки с пъпчива кожа и огромни чудовищни очи с пурпурен отенък. Из ноздрите, широки като пещера, изтичаше гъст дим. Очакваше ме беда. След секунда ще се превърна в готово ястие — дори пиян дракон едва ли ще пропусне за трети път такава цел.
— Сам, аз съм тук — завика Исма. Тя бе отстъпила до края на пътя и следеше схватката. Сега тичаше към мен и размахваше 38-и.
— Хвърли ми го — направо изпищях.
Триглавата го метна, аз ловко го хванах и веднага го насочих към приятеля на люспи. Стотна част от секундата измина преди да успея да се прицеля. Ако първият път не успея втори няма да има. Почти бях сигурен в това.
Стрелях в очите му. Двата изстрела бяха разделени във времето само колкото да преместя мушката от едното място на другото. И двете се пръснаха. Сега имах преимущество. Стрелях докато изпразних пълнителя. Чудовището се разтресе. Раздвоеният език се замята като извиваща се змия. Краката смазваха на прах попадналите под тях камъни. От носа излизаше гъст дим.
— Браво, Сам — възторжено викаше Исма и ми помагаше да се изправя. Левият глезен ме болеше така силно, че ходенето бе като убийствено наказание.
До и над мен се гърчеше тялото на великана. Тресеше се и бясно удряше с опашка. Ние се проснахме на земята, когато тя просвистя над главите ни.
— Назад — предупредих я аз. — Той иска да се поразходи.
Като падаща планина зелено кафявият дракон рухна на пътя и започна да изпуска пара, като съскаше и свиреше. Опашката за последен път удари и замря. Ние плахо се приближихме. Около грамадната купчина месо се разтичаше черна локва.
— Кръв — въздъхна Исма и закри една от устите си с длан.
— Не — наложи се да обяснявам, — това е масло.
— Ти искаш да кажеш, че драконът е…
— Робот, скъпа, робот! И би ли могло да бъде иначе? Любимецът на Кейн — дракон-робот. Счупих коляновия му вал.
— Колко е изумително — възкликна Исма. — Какво прелестно създание…
— Наричат Кейн кралят на роботите и това не е шега — казах аз. — Той знае, как да сглоби тези колелца и лостчета. Сигурен съм, че сам е проектирал този звяр.
Исма закри с длани очите си.
— Колелца… каза тя. — …виждам разни лостчета, и тръбички, и проводници…
— Всичко това е за огъня и пламъците — казах аз.
— Не мога да забравя, колко страшен изглеждаше жив.
— Но в замяна на това ти сега изглеждаш по-добре. А сега пристига приятна компания. — дръпнах венерианката зад челюстта на дракона.
Приближаваше се тълпа синтета, които изглеждаха зли като истински мегери.
— Можеш ли да ги спреш — запита Исма.
Въздъхнах тъжно.
— Навяхнат ми е глезена. Пистолета на Бебчето отлетя. Моят калибър 38-и е празен. Неприятно ми е да ти кажа, сестричке, но единственото, което може да ни спаси, е истинско чудо.