XVI
И се случи! Чудото! Поне останах с такова впечатление. Само преди секунда се бяхме притиснали зад изтичащия маслото си дракон и гледахме тичащите към нас въоръжени пазачи на Кейн и после вече не бяхме там.
Ние стояхме в кабинета на Натан Оливър под гигантския Институт на Изкуствата и старият приятел танцуваше край нас и възторжено пляскаше с ръце.
— Стана, стана! Работи, приятели, работи! Честна дума!
— Какво работи? — заинтересувах се аз.
— Времесмукач — отговори Нат. — Ако знаеш, колко труд хвърлих, докато постигна нещо! Работи на принципа на изсмукването. Предметите от миналото или бъдещето ги засмуквам или изхвърлям. Изпратих костенурка в 3028-ма година и си я поисках обратно, но някъде я загубих по пътя. После се опитах да изсмуча конен полицай от Таймс-скуер, от времената, когато се разхождали с коне. Но се разминах с него и прибрах един пияница на кон от 42-ра улица. Дадох му да пийне и го отпратих обратно.
— Кой, коня ли? — запита Исма.
— Не, пияницата. Коня запазих за себе си.
— Слушай, Нат — аз се надигнах от мястото си, глезенът ме болеше, но леко се придвижвах. — Как разбра, че на Меркурий нещо става с нас? Как разбра, че трябва да ни изсмучеш от там?
— Трудно ще ми бъде да се обясни с думи на обикновения език.
— Опитай!
— Преди всичко — забеляза той, когато помогна на Исма да стане, — бих искал да се запозная с това очарователно създание или по-точно три създания.
— Едно е достатъчно — каза тя. — Главите ми… и очите ми… Пийвам си по ред, ту с едната, ту с другата, по глътка или две.
Нат бе направо възхитен.
— Вие изглежда имате три различни набора вкусови хълмчета.
— Естествено, че е така. Щом имам три мозъка, три шии, три носа, три чифта очи и уши.
— Това е просто изумително — каза Оливър. — А трите мозъка не довеждат ли до объркване? На мен и един ми доставя толкова главоболия.
— Ей, Нат — казах му, като го стиснах за лакътя. — Спри да бърбориш. Налей нещо на дамата. И нещо на мен. Щом си започнал с пиенето, нека да е по-силно.
Настанихме се в претрупаната с вещи стая. За кресла ни служеха кукли на стари известни артисти. Аз се настаних на Марлон Брандо, Исма в коленете на Джони Вайсмюлер, а Нат с тежкото си тяло затисна Зизи Пикт.
Загълтах двойния бурбон като детско мляко. Сраженията с гигантски и изкуствени дракони засилват жаждата.
— Прекрасно — започнах да говоря, когато видях една от главите на Исма да засмуква шотландско уиски със сода. — Разправяй, как ни намери.
Нат нервно се размърда на необичайния си стол.
— Случайно, Сам.
— Животът е пълен със случайности — изръмжах. — Разказвай!
Той въздъхна и затърка зачервените си очи.
— Е, така започна, когато се видяхме с теб за последен път…
— Аз се видях с един от вас, когато се захванах с тази работа — прекъснах го. — Но този Оливър бе от друга вселена. Ти или по-точно онзи, другият, задействува с размах и веднага нещо обърка: уж ме засили обратно, а ме изпрати в съвсем различно измерение. Беше ми ужасно неприятно.
— Предполагам, че на този етап още не съм усвоил добре разнообразните свойства на размерностите — заоправдава се той. — Не аз, разбира се, а втория аз.
— Ти винаги си изглеждал прогнил, но намеренията ти винаги са били благи.
— Благодаря ти, напоследък си станал много мил.
— За последен път те видях — аз се замислих, — май преди година, когато ме помоли да разбера, къде е изчезнала електронната ти крава.
— А, вярно — трепна Нат. — Страхувах се, че някой друг изобретател се е опитал да я открадне. Но се оказа, че тя се е заблудила. Вина за неустойчивостта на ориентиране носеше разбрицаното й копито.
— Когато един пияница се бе опитал да я издои насред пътя, почти умря от електрическия удар.
— Така беше — съгласи се Нат и въздъхна. — Такава ми е съдбата — изобретенията ми привличат разни безделници, като например пияници на кон.
— Защо ни разказваш тези неща — опитах се да узная.
— Като подготовка на обяснението ми. Аз само искам да ти разкажа, какво стана след като се разделихме.
— Тогава продължавай.
Нат вцепи, размърда с пукот дебелите си пръсти, после ги раздели. Начин да го размърдам не съществуваше, затова се заех с нова порция бурбон и се настаних колкото се може по-удобно на корема на Марлон Брандо. Исма се забавляваше, а фактът, че Нат ни бе спасил, направо й подсилваше настроението. Освен това не за пръв път й се налагаше да бъде бавачка на учени — при баща си бе преминала добра школа.
— След инцидента с наелектризирания пияница на Мичиган-авеню — заразказва Нат, — прекратих опитите с изкуствените крави и се захванах с по-точните форми на творческото съзидание. Пипнешком влязох в областта на паралелните вселени и управлението на времето, при което, образно казано, си загубих чехлите, отнесени от великият космически поток.