— Бях чул, че се занимаваш с тези неща — казах аз.
— Действително. — Той извади огромна ирландска кърпа и шумно се изсекна, сякаш надуваше рупор. После продължи. — Последното ми устройство бе лъчеизпускащо устройство, което бе използвано за вашето спасение. — Изпрати ни възхитителна усмивка. — Това нещо поглежда едновременно и в бъдещето и в миналото. През енергетичните вихри на заредените неутрони, свързани в собствена последователност, се разтварят прозорчета и аз надничам… Но това разбира се, не е никакъв идеал, нито като научно постижение, нито в нравствен смисъл…
— И това си използвал да ни засечеш? — запитах и продължих да се занимавам вече с третата чаша. Усещах как се отпускам и омеквам. Глезенът ме болеше по-малко. И с цел да изпратя болката по дяволите се преместих и седнах на Вероника Лейк. Исма си остана в скута на Джини Вайсмюлер.
— Да — отговори на въпроса ми Нат и отново се захили. — Аз тогава се бях захванал яката и ти проследих енергетичния образ на Меркурий.
— Ти си наблюдавал всичко? — изненадах се аз. — И си видял, как намлатих дракона?
— О, естествено, това бе прекрасна демонстрация на здрави нерви и професионално майсторство.
Затрупах цвиленето му с по-силно хилене.
— Дреболийки.
— Така се увлякох — продължи Нат, — че едва не забравих да закуся…
— Нали ни измъкна, това е най-важното — намеси се Исма. — Мистър Оливър, вие прекрасно се справихте.
Нат пламна от удоволствие, че хвалят изобретението му.
Аз размахах празната си чаша.
— Трябва да ни обясниш нещо, Нат!
Той обърна въпросително глава към мен.
— Къде се намираме сега, спрямо нашето присъствие в Куба на Кейн?
Той се почеса по темето.
— Доколкото съм в състояние да определя, вие сте на Земята и сега е предишния ден.
— Следователно имаме преднина от двадесет и четири часа?
— Приблизително.
— О’Кей — казах и поставих внимателно чашата си на масичката, приела вида на Алън Лейд. — Това ни дава известно преимущество пред Кейн. Ако бяхме тук ден след бягството, той би успял да организира покушение срещу нашия доктор Умани.
— Да се свържем с татко и да му кажем, че сме в безопасност — предложи Исма.
— Не, в никакъв случай — възпротивих се и разклатих прояснилата ми се напълно глава. — Кейн може да има възможност да ни подслуша. Най-правилно е да се върнем, без да вдигаме много шум. Той е в безопасност, докато ние сме тук — стиснах здраво ръката на Нат. — Благодаря ти за безплатния превоз.
— Моля, скъпи Сам!
Исма го клъвна с устите си по ред и той се разтрепера от вълнение.
— Ние потегляме за Мехур сити — издадох нареждането си.
— Но аз искам да ви покажа и другите си изобретения. Аз сега разработвам начин, който ще позволи безболезнено да се обръща свинята наопаки.
— За какво ти е това — поинтересува се Исма.
Нат се смути.
— Казано честно, не знам. Да познавате някой свинар, който да се заинтересува от това?
— Виждаш ли — казах аз, — свинари не познаваме, но ти можеш да ни помогнеш в още нещо.
— Какво е то?
— Исма още носи наметалото на стража. Имаш ли някаква друга дреха за нея?
— Нещичко може да се намери — замисли се той. — Да отидем до спалнята. — последвахме го, той разтвори стената и се появи ниша, в която бяха натъпкани женски дрехи. Нат ни показа за проба костюм с широки ръкави. — Последната ми жена много го обичаше.
— Не знаех, че сте били женени — каза Исма.
— О, Дороти работеше заедно с мен над някои от ранните ми изобретения. Отвлече я механическа маймуна и я удуши. Тогава, а и сега си имам доста неприятности с това непослушно племе.
— Колко жалко — възкликна Исма и нахлузи дрехата. — Прекрасно ми седи!
Нат спечели нова поредица транс-целувки и ние потеглихме.
XVII
Земята напуснахме с нова пратка замразени тела за добрия чичо доктор, което позволи на Исма, веднага след пристигането ни, да го прехвърли в ново оформление. Като жирафоглав се беше преситил на този начин на живот. От лабораторния блок излезе типичен оклахомски индианец-чероки, който ми благодари за спасяването на скъпоценната Исма.
Аз обясних, защо съм със счупен нос и защо мъкна на рамената си физиономията на Хилещото се бебче. Време не ми остана да си възвърна истинския образ, докато товареха партидата тела.