— Уху, ти докарал куп тела добри — изрече той, с поредния акцент, който прозвуча съвсем фалшиво. — Ние харесваме тяло, което ни дал.
— Смятам, че заслужавам награда за връщането на дъщеря ви — казах му с цялата си откровенност.
Той кимна гордо с бронзовия си загар на лицето.
— Великият дух казва: ти смел мъж! Награждаваме те с този вампун! Той прекрасен!
— Не говоря за този вид награда — възразих аз. — Вие ми плащате добре и не става дума за пари.
— Тогава кажи на вожда, какво искаш и ще го дадем.
— Искам да престанете да ми разбърквате мозъка с вашия експеримент. Трябва да зная какво правите и защо Ф. се опитва да ви спре.
Ние напрегнато се гледахме един друг в очите. Облачните индиански зеници изпускаха неукротима ярост на едри порции и аз мислех, че ще ми откаже, но се излъгах.
— Какво пък, мистър Спейс — заговори той. — Молбата ви е напълно оправдана и освен това сте заслужили право на подобно удовлетворение. Моля, последвайте ме! Вътре ще ви обясня!
Обърна ми гръб и се запъти към лабораторията. Последвах го. Пътят ми прегради плешивия Уърлок. Юмруците му наподобяваха ковашки чукове. Очите му бяха зачервени като на разярен бик. Представете си огромна камара бойно месо и мускули, и лице, което изразяваше едно желание — да ми пусне куршум в челото.
— Заповядайте на братовчед си, да не се преструва на буйстващ умопобъркан — предложих на Умани. — Кажи му, че съм поканен на вечеря…
— Позволи на мистър Спейс да влезе. Отдръпни се…
Уърлъг продължи да ме унищожава с поглед, но се отмести и аз, след като му отвърнах по същия начин преминах край него и се оказах в лабораторията.
Тази приличаше по нещо на Натовата — тръби, казани, баки, искри, проводници, кабели, бълбукащи флуиди. Една от главите на Исма се наведе над окуляра на някакъв микроскоп, а очите на останалите й глави се обърнаха към мен.
— Сам, не мислех, че татко…
— …ще разкрие семейните си тайни? — захилих се. — Заслужих си инфото и го знаеш много добре.
Умани-индианеца кимна гордо и скръсти ръце на гърдите си. Харесваше му да изглежда като истински вожд. Жалко, че беше облечен в делови костюм. Явно не му достигаха перата бизоновите кожи, рогата и… Исма ми се радваше от душа.
— Не ми беше по сърце, но татко настояваше да си държа езикът зад зъбите, Сам.
— Хоуг! Истина е, вождът заповяда на дъщеря си, да държи устата си затворена.
— А сега ще му разкажеш всичко, нали татенце?
Уърлог се намърда между нас и очите му гледаха като обезумели.
— Аз пък казвам, че това евтино ченге няма нищо да узнае — загърмя той. — Сигурен съм, че работи за Ф. и се опитва да разкрие тайните ни!
— Уърлог, ти си глупак! — изкряска Умани. — Веднага ни остави сами. Ти оскърби човека, който спаси живота на дъщеря ми Исма!
— Продължавам да твърдя, че това е нагласено! — продължаваше да вика племенникът.
— Махай се от пътя ми! — заповяда докторът.
Уърлог се подчини на търпеливият индиански поглед и побърза да изчезне.
— Трябва да се извиня за братовчед си — каза докторът. — Той работи дни и нощи, а и тези покушения съвсем разтроиха нервите му. Освен това в образът на жирафоглав аз не бях най-добрия сътрудник при провеждане на лабораторни изследвания.
— Да забравим този незначителен инцидент — казах аз. — Просто ми кажете с няколко думи, какво става при вашите опити?
— А, вярно. — Той се приближи към заграден квадратен участък. Вътре в него имаше вдлъбнатина в пода, съвършено чиста и празна.
— Кълбата, мила — каза той на Исма.
Тя донесе две червени гумени кълба с различна големина.
— Хоуг, виждаш ли тези кълба? — избърбори той. После ги хвърли на чистия под. Кълбетата подскочиха и увиснаха във въздуха на известна височина. Малкото кълбо започна да обикаля голямото.
— Ама, че дивотия — изтръгна се он мен. — Какво преставлява това?
Ученият ми адресира мрачна индианска усмивка.
— Бледоликият не позволява на вожда да каже. Затвори уста и гледай кълбата.
— Кълбата показват въртенето на земята около Слънцето — обясни Исма. — Обикновено орбитата е равна, но може да бъде дестабилизирана.
Умани щракна някакъв тумблер и малкото кълбе се замята като пияно. Накрая то падна на пода.
— Аз, още не загрявам…
Докторът сви гневно гъстите си черокски вежди и се намръщи.
— Земята е в опасност, орбитата й е нестабилна и изменена. Подобно е положението и на Марс. Всички планети на Слънчевата система са подложени на скрито манипулиране, въпреки че обикновения гражданин не възприема промените.
— Какво приказвате! — удивих се аз.
— Нима не е очевидно? Някой изменя орбиталните характеристики на на всички тела в Слънчевата Система. Засега те не са критически, но опасността е голяма. Ако не се противопоставим, то…