— Патката ще бъде изпечена. А вие не давате тя да попадне в печката, нали? — най-после загрях, какво искаше да каже доктора.
— Точно така. Моят експеримент, с кодово обозначение ОРСТА, стабилизира орбитите. Но се сблъсквам с големи трудности. Не мога да твърдя със сигурност, че ще успея да спася Системата.
Наместих се на плоския дървен стол и се опитах да усвоя получената информация.
— Което не разбирам, не го разбирам — признах си накрая. — Защо го правят? На кого е изгодно да дестабилизира планетите, които ако полетят по дяволите… Нима този, който го осъществява и сам няма да ги последва?
Умани въздъхна.
— Мисля, че не! Който предизвиква тези изменения, има база извън системата и последната фаза на разрушаване ще прекара там, в пълна безопасност. И ще ръководи оттам! Представи си само — деветте планети насочени една срещу друга. Космическа игра с камъчета, които подмята лошо дете.
— Каква е целта? — продължих да настоявам.
Вождът величествено сви плещи.
— Не мога да се досетя. Пътят на бледоликите е непонятен за индианците. Великият дух се гневи. Вождът е смутен.
— Единствено вие ли работите над този проблем?
— О, небеса, не. Поддържам връзка с десетки други по системата, но изглежда само аз се приближавам към решението. Ето защо глупавият ми живот е непрекъснато на мушка.
Пляснах с ръце.
— Ето какво било! Като някаква консерва със зрял боб. Цялата Система да върви по дяволите. Който стои зад тази работа, той не се хваща на дреболийки.
— Татко мисли, че това може да бъде само Кейн — намеси се Исма. — И понеже той организира отвличането ми, идеята изглежда благотворна.
Аз трепнах.
— Кейн има толкова делови интереси в Системата, че… Защо трябва да унищожава собствената си империя? Колко време ви трябва да измайсторите орбиталния стабилизатор?
— Около седмица — отговори Умани. — Ако успея да работя без покушения. През това време ще унищожа възникналите орбитални изменения и ще спася системата.
— Е, тогава моята работа свърши. Смятам да отлетя на Калисто и да си върна истинското лице.
Исма изглеждаше обезпокоена.
— Нима не искаш да се справиш с Кейн?
— Защо?
— Да разбереш, той ли е наистина Ф. И защо се опита да ни убие, защо ме отвлече, защо…
Прекъснах я.
— Ку-ку, приказваш съвсем правилно, но какво мога да направя? Нямам никакви улики против Кейн, ако употребя юридически език. Аз съм обикновен човек и не мога сам да се меря с него.
— Но ти на два пъти го надбяга — възрази Исма. — На Луната и на Меркурий. Защо не опиташ още веднъж?
— Изчезна любопитството ми. Тогава още не знаех кой е Ф. А сега изглежда това е самия Кейн и ако е тъй, то той е недосегаем. Прекалено голяма риба за мрежата ми. Нима не го разбираш?
Девойката кимна и с трите си глави.
— Прости ми, Сам. Просто не се сетих веднага. Позволих на емоциите да вземах връх над логиката. Не ти е работата да се мериш с този Кейн… Ние те наехме за определена работа, ти я завърши и ти имаш пълното право да си тръгнеш…
— Аз няма да тръгна, ако пожелаете да съм до вас. Ще остана тук, докато това съоръжение не заработи.
— Не, няма смисъл, в лабораторията папа е в безопасност. Зданието е снабдено с деструктозаглушител, а и Уърлъг е до него.
— Колко добре се подреждат нещата — казах аз. — Тогава ти можеш да ме намериш на Марс.
— Благодаря ти, Сам. — Тя се приближи до мен и целуна върха на главата ми.
— Ей, — сетих се тогава. — Забравих да попитам за Никол. Къде е тя?
— Татко каза, че тя си е тръгнала малко след твоето заминаване. Казала, че се връща в Олд-Ню-Йорк.
— Това е така — потвърди Умани. — Дъщерята на вожда казва истината.
— Каза ли, защо?
— Не каза. Просто си тръгна. Седна в голямата небесна птица и отлетя в далечните краища.
Бавно си потърках шията.
— А аз си помислих, че ние с нея нещо ще предприемем. Мислех, че ще ме почака. Тя не остави ли някакво съобщение?
Умани поклати глава.
— Какво да се прави — въздъхнах аз. — Очевидно, престана да ми върви.
Две от главите на Исма почервеняха.
— Не бих казала така, Сам…
Тези думи утвърдиха собственото ми „аз“ и ми даде добър повод да се посмея по пътя.