— Вие сте ми нужни временно, да ме съпровождате — започна да ме убеждава тя. — Трябва само да стигна от този кораб до квартирата си в Олд-Ню-Йорк. Близо е до центъра на Южния парк. Нима няма да имате възможност да ме изпратите?
— Имам билет за „Президент Рейгън“. Още днес вечерта се връщам в Мехур сити.
Тя се усмихна и седна през едно място от мен.
— Но този „Рейгън“ няма да се отлепи от мястото си няколко часа. Аз често летя на него и знам, че той има обичай да закъснява с отлитането. Вие имате сума време да ме закарате в къщи.
— Защо Ви е нужен придружител? — казах аз и се вперих в цицките й. Една от тях ми намигна. Тя бе облякла отгоре им сензоконтактор, който предизвикваше този ефект. Мигащите цицки успяват да привлечат земните мъже в дванадесет от тринадесет случая. Тя играеше с открити карти.
— Един опасен индивид заплаши да ме убие, когато напусна кораба — каза тя.
— Какъв е този индивид?
— Наричат го Танам Хуханг. От кучешките планети. Открих, че е привлекателен и половин година делихме едно легло. Но ми омръзна и се прехвърлих на триполово сношение със съюза на контрабандистите от Нептун. Точно преди това се занимавах с нещо подобно с търговците на сопранови гъби от Голямата мечка.
— Охо! — казах аз и подсвирнах. — Вие умеете добре да се подреждате, госпожице.
Тя се намръщи.
— Аз съм сексуално латентна, ако това ти говори нещо. Но нима днес не са така всички земни момичета?
Аз се усмихнах на намигащата ми лява цицка.
— Вие ме туширахте, сестричке. И какво стана по нататък с този тип Танам Хуханг?
Тя подсвирна и намръщи прелестното си носле.
— Той е само един неудачник. Научил, че се връщам на Земята и заплаши, че ще ме убие, веднага щом се приземим. Предполагам, поради ревност. Ако Вие сте до мен, той няма да се реши.
— А после? — попитах аз. — Когато си отида?
— Тогава ще нося личното си оръжие. Но то е в къщи. Тук на кораба не ни се разрешава да го носим. Капитан Шърли е много строга в това отношение.
— Знам — и се потупах по пустия кобур. — Калибър 38 е на сигурно място.
— Ще ми помогнете ли, мистър Спейс? — очите й сияеха като звезди и от тях сякаш припламваха елмазите в косите. Видът й беше направо трогателен.
— За втори път през последните дванадесет часа жени ме молят за помощ — казах аз. — Да ме вземе дявол, ако откажа на намигащите цицки!
Тя се разсмя и се метна на колената ми.
— Казвам се Никол и искам да те съблазня.
Устните ни се сляха с дълбоко проникване на езици, нейният бе така горещ, че би могъл да отлепи мазилката от много земни стени. Марсианците до нас вдъхновено се опипваха и нищо не забелязаха. Казано честно, от този момент нататък и аз престанах да поглеждам наоколо…
При кацането нямахме проблеми. Прибрах си калибъра и наредих на Никол да не излиза от кораба, докато не огледам околностите. Тя подробно ми описа Хаханг, но то не ми трябваше особено. Мъжете от кучешките планети направо просветват в тълпата. Нима ще пропуснеш да забележиш някой тип висок десет фута и с щръкнали оранжеви и мъхести уши.
— О’кей, наоколо е чисто — уверих я аз. — Но не се отделечавай от мен. Ако той все пак се появи, аз ще се справя с него.
Тя ми подари най-прелестната си усмивка и се прилепи плътно към тялото ми.
— Вярвам, че ще се справиш с когото си искаш, мистър Спейс.
Махнах на едно аеротакси и седнахме в него.
— Наричай ме Сам — казах и аз.
— Затова именно исках да те помоля — каза тя и направи гримаса. — И ти мен също Сам.
— Но ти каза, че те наричат Никол? — и удивено намръщих вежди.
— Средното ми име е Саманта и момците бичета ми казват Сам.
— Сестричке, аз не съм твое момче биче. За мен ти си оставаш само Никол. Доколкото знам, това е френско име.
— Мама се родила в Париж и аз съм прекарала там голяма част от детството си. Татко е от Новото Западно крайбрежие на Америка, от Санта-Фе.
— Колко е прекрасно — казах и кимнах.
Така беседвайки си леко и неусетно стигнахме квартирата и която поглеждаше към Центъра на Южния Парк.
Ние се изкачихме по тръбопровода и тя постави длан върху вратата, докато аз я прикривах в случай, че онзи тип от кучешките планети се появи. Очаквах го и бях готов.
Но се оказах неподготвен за нещо друго, мълниеносния стриптийз на Никол, щом тя се оказа вътре. Преди да мигна и тя бе така гола сякаш току-що се бе родила. Гладкорозовата престъпна земна плът направи всичко на което бе способна — разтворих длан, 38-и падна на пода и се нахвърлих върху нея.
И тогава небето рухна. В черепа ми нахлуха с рев златни и червени ракети и пропаднах в дълбокия космос — черен и безкраен.