Бабаита кимна недоволно.
— На долния етаж. Той се води за постоянен реставратор. А ако ме питаш мен, твоя човек търси някакво спукано гърне.
— Никой не те пита — изграках. — Мога ли да го видя?
— Очаква ли те?
— Не, но ние се познаваме добре. Кажи му, че на входа е Сам Спейс.
Той изчезна във входа, а аз докато чаках, отидох до пластмасовите лъвове и започнах да ги потупвам по задниците. И все пак бих предпочел да са гранитни.
Когато пазачът се върна, очите му бяха изцъклени.
— Е, какво ти каза? — запипах спокойно.
— Той… а, каза… че ти не можеш да бъдеш!
— Защо?
— Защото си мъртав!
— И какво значение има това? — изръмжах аз. — Пусни ме да говоря с него и всичко ще оправя.
Тръгнах напред. Той се дръпна крачка назад, извади излъчвател 22-и калибър и го насочи към мен.
— Струва ми се, че ти…
Повече не успя нищо да каже. Приложих „летящо подсичане“, левия ми крак изби 22-и от ръката му, а юмрукът ми на дясната ръка изпомпи въздуха от тялото му. Приспах го с дръжката на моя пистолет и се заспусках по стълбите към долния етаж. И по пътя отлепих фалшивия си нос и гъстите мустаци.
Оливър, по собствено име Натан, направо посивя, когато ме видя — челюстта му увисна, а устните затрепераха като на заяк.
— С-с-с… — той не успя да произнесе името ми.
— Не съм привидение, не се бой — захилих се аз. — Аз съм старият ти приятел Сам Спейс, в плът и кръв.
Той още не можеше да повярва.
— Но весниците… Видеорепортажите… Те съобщиха за смъртта ти… Ти не можеш да бъдеш жив!
— Аз наистина не съм жив. Чакай, де… Поне един от мен не е жив. Застреляха го на Луната в Мехур сити.
— Тогава ти си негов брат близнак?
Отново се разхилих.
— В известна степен си прав. Ако се отпуснеш и престанеш да ме зяпаш така, като патка на мъртва глава, ще ти разкажа всичко.
Влязохме в стаята на Оливър и се хвърлих в плюшения фотьойл. В жълтия си празничен халат Нат приличаше като камбанка, а жълтите му крака в сравнение с внушителните мраморни плочи на пода изглеждаха изумително малки.
— Ти винаги обичаше да ходиш бос по мрамора — започнах да си спомням. — Ти, стари патоко Нат, си единствения в този свят, който може да ми помогне.
— Първо ме убеди, че не съм полудял! Убеди ме, че ти не се безумно видение, изпратено от космическия Господ поради греховете ми.
— Аз съм само Сам — казах му. — Или един от Самовците, някои от нас са живи, някои са мъртви. В настоящето твоя свят е загубил един от тях и затова дойдох при теб. Искам да си отида!
— Къде да си отидеш?
— Да си отида в моя свят. Този е твой, а не мой. Не ми подхожда, Нат.
На това място опасенията му изчезваха. Захвърли настрана кърпата с която се прикриваше и размърда в креслото тлъстото си тяло.
— Ако ти е необходимо нещо, то това е нещо за пиене, уиски, и то чисто, без сода, доколкото си спомням.
— Правилно си спомняш.
Той ми наля конска доза. Погълнах я на един дъх. Скочът загря вътрешностите ми, както ракетното гориво дюзата. Ние се настанихме на масата и аз накратко му разказах приключенията си.
— Триглавата от Венера ме нае да охранявам багаж със запасни тела. Преди да се заема с тази работа, ме съблазни едно маце с намигащи цицки. Тя ме нави да я изпратя до квартирата и в Олд-Ню-Йорк и там ме халосаха яката, после без да усетя, ме изпратиха в твоя свят.
— С каква цел?
— Да изляза вън от играта — сигурно си имат някакви съображения. Затова те са разменили местата на паралелните вселени.
Оливер се заинтересува, стана, отиде до бара и донесе още скоч. Докато се опитвах да потъна в уискито, той обмисляше положението.
— Ти си дошъл при мен, защото смяташ, че аз мога да те изпратя обратно.
— Отгатна, Нат — казах аз. — Когато се познавахме в моят свят, ти се занимаваше в музея, възстановяваше стари филмови ленти, но хобито ти бе пространствената телепортация. Ти умееше да изпращаш дървета и храсти в другите измерения. Но сега не съм сигурен, че и в тази вселена ти имаш същото увлечение. Но ти можеш да се опиташ.
— О, действително манипулирам времето и пространството — увери ме той. — Преди седмица в съседната вселена успешно се появи горила. Със самците на тези животни винаги си имам затруднения, но…
— С хора пробвал ли си?
— Още не — очите му блеснаха. — Ти ще бъдеш първия.
Отидохме в работния му кабинет, цял застлан с кинематографични експонати, които съставляваха музейната колекция. Секции полувъзстановени студийни декори се въргаляха навсякъде по пода. Гледаха ме десетки плакати с ликовете на знаменити кинозвезди. В ъгъла се намираше голям гумен камък, а до него се издигаше стръмен гумен склон. И двата предмета бяха изподраскани и шумящи.