— Отдавна прелиствам тези временни забавления — каза Нат, заобиколи кинотворческите съдини и ми показа пътя в лабораторията. — Най-забавно в цялата ти история, е че са те преместили — и се заля в смях. — Как само са се пошегували със стария беден Нат!
— Има едно нещо което ме тревожи — признах си аз, — това е, че Вселените могат да бъдат безброй и в тях Нат Оливър не винаги ще има хоби пространството и времето, а не че в тях аз ще си избера някоя друга професия освен частния детектив. Какво ще стане с мен ако попадна в една от тях?
— Действително би могло да се случи. Но най-близкия до нас космически поток е почти идентичен с нашия. Някаква разлика може да се появи, но основните условия са фиксирани. Щом и тук си работил срещу заплащане, тогава да предположим, че сме на главната линия, което прави твоето завръщане значително по-лесно.
Лабораторията на Оливър бе изпълнена докрай с различни тръби, цилиндри, затворени съдове, копчета и изобилна растителност: мънички дръвчета, храсти и разнообразни папрати. На един клон закачих сакото си.
— Ела тук, Сам — каза Оливър.
След тези думи, той махна саксията с петунията от високото с коническа форма вместилище и ме покани да вляза.
— Заеми мястото на петунията — инструктира ме той. — Бях решил нея да изпратя, а сега ти поемаш този път.
— Надявам се, че знаеш, какво трябва да правиш — казах аз. Това намерение изведнъж ми се стори рисковано и започнах да изпитвам все по малко доверие в разплутия дебелак. Ако той нещо обърка, аз мога да се окажа, където зарът се завърти. И може следващия Нат Оливър въобще нищо да не знае за някакви си там паралелни вселени.
— Не се бой — утеши ме Нат и започна да върти малки пробляскващи дискчета на страните на металическия конус. — Аз ще те върна в къщи и ти дори няма да мигнеш. — после ме погледна внимателно. — Когато се събуди в тази вселена, колко часа беше? Спомни си, това е много важно.
— Точно 08.00. Сверих със сенките на дърветата, те досега не са ме лъгали.
— Хм… а когато те нападнаха? Имам предвид в твоя свят?
— Сега ще пресметна. Напуснахме „Агню“ в 16.00 и взехме такси. Пристигнахме в Централния парк точно в 16.20.
— Великолепно — пробля дебелият приятел. — Ще те изпратя точно където трябва. Много по-лошо щеше да бъде, ако не знаеше времето.
— Слушай, как тези проклетници са успели да ме прехвърлят тук? Аз не видях в стаята никакви железни предмети, свързани със времето и различните измерения.
— Трябва да са имали някакъв портативен апарат, по-съвършен от моя. Това чудо, в което се намираш, само изглежда така зле, но работи, поне смятам, че наистина работи.
— Дявол да го вземе, аз също се надявам.
Оливър ме затегна с някакъв ремък към седалката вътре в корпуса и се погрижи да заема правилно космическо положение. После присъедини няколко металически смукала към шията ми и главата. Отдръпна се и загледа явно доволен от себе си.
— Когато пусна да работи този модулиращ активизатор, ти ще усетиш известна слабост и ще стане тъмно. Щом слабостта премине и се завинтиш в мрака, значи си излетял от тази вселена. Нали разбра?
— Да! Започвай. Аз искам да открия онова маце, което така добре ме подреди. И ако има време да спася доктора и неговата венерианка.
Нат завъртя разни копчета и засмука дебелият си розов език.
— Готов ли си?
— Разбира се!
Очите му блеснаха и брадичката затрепера.
— Желая ти късмет, Сам!
— Благодаря ти за помощта, Нат.
Слабостта се появи и сред оглушително жужене и блясък на искри се завинтих в мрака.
Събудих се там, където бях паднал, в Централния Южен Парк, в дома на Никол. Поне в това бях сигурен, че няма да ми се наложи да я търся дълго. Тя, напълно гола, лежеше до мен на пода и очите и широко разтворени напрегнато гледаха в тавана.
Тя бе твърда като истинала пуйка на празникът на Благодарността.
VI
И въпреки това мацето изглеждаше великолепно. На лицето й не бяха сторили нищо и по тялото нямаше следи от насилие. Лежеше по гръб. Обърнах я и открих дълбока рана, която започваше от врата и стигаше до началото на задните й части. Изглежда тук се бе потрудил трилъчов 48 ПА, специално приспособен за ръкопашен бой на близко растояние.
Който и да е свършил тази работа, бе бързал и затова изпуснатия от мен 38-и се въргаляше на пода. Вдигнах го и проверих пълнителя. О’кей! Сега притежавах два пистолета и горко на тези които срещна в предстоящото ми пътуване.
Убийството на Никол бе явна инсценировка. Този който преследваше Умани бе се възползвал от девойката да ме примами, а после, за всеки случай, я бе премахнал, почти като мен, та да има още един свидетел по-малко. Разликата в отношенията не беше малка, но реших да не размишлявам сега за това. Очарователната девица би могла да сподели с някой и друг Джо и те са поискали да имат пълни гаранции, че устата й ще бъде завинаги затворена.