Още не беше разказал на екипа си за възникналите проблеми и смяташе да го направи чак когато успееше да анализира срещата си в Дейзиленд и да подготви стратегия за действие. Беше си сложил слушалките и за пореден път прослушваше касетата сьс записа от срещата с доктора и неговото "създание". Знаеше, че само и само за да му се подиграе, по някое време в този разговор Вълпс бе разкрил истинската си самоличност. В записа със сигурност имаше някаква следа и той трябваше да я открие. Беше убеден, че щеше да е нещо, което само той би разбрал и което Вълпс му е подхвърлил, за да го унизи и да му припомни как успешно го беше преметнал.
След няколко часа усамотението на Вейл беше прекъснато от обаждането на Стенър. Той каза, че двамата със Сен-Клер са на път към офиса, където ще разкажат всички подробности, но най-важното било, че арестували Дарби и намерили трупа на Попи Палмър. Вейл остави касетофончето настрана. Вълпс щеше да почака пред новите разкрития по случая Дарби.
Двайсетина минути по-кьсно Стенър и Сен-Клер нахлуха в офиса.
За Бога, нима Абъл се усмихваше?
Вейл викна Парвър и когато всички се събраха, седна зад бюрото си.
- Окей. Да чуем какво сте открили.
- Всичко си каза — започна Сен-Клер. — Онази старица е била съвсем права за изстрелите, Шана. Очистил е жена си като едното нищо. И тъй като Рейни така и не успял да се свърже с него, той си мислел, че вече е волен като птичка. Единственото, което го тревожело, била Попи Палмър.
- Насилил е късмета си — намеси се Стенър. — Обадил са на Палмър, взел я от тях и й казал, че ще я откара до летището. Вместо това я завел във фермата си и я удушил.
- Сетне нещастният копелдак я хвърлил в багажника на колата си и поел на запад — продължи Сен-Клер. - Прекарал нощта в един мотел близо до Рокфорд. На сутринта увил трупа в една верига от котва за лодка и го хвърлил в блатата край Пекатоника.
- Поздравления — каза Вейл. — Свършили сте отлична работа.
- Имахме известен късмет — призна Стенър. — Бяхме доста близо и чухме как изхвърли тялото в блатото. - Той се обърна към Шана Парвър. — Но сега вече е твой. За двойно убийство.
- Рейни ни чакаше в щатския затвор, когато го закарахме там — съобщи Сен-Клер. — Каза, че искал да поприказвате.
Вейл се засмя.
- Разбира се, че иска. Е, по дяволите Рейни, вече е много късно. — Той погледна Парвър. — Добре, Шана, прави каквото знаеш. Вече е в твоите ръце. Предполагам, че ще искаш максимална присъда, нали?
Тя се усмихна, но не изглеждаше много убедена.
- Разбира се.
- Друга идея ли имаш?
- Не.
- Спазихте ли всички процедури? — попита Вейл, поглеждайки Стенър. — Арестът и така нататък?
- Показахме му заповедта, прочетохме му правата и извикахме местния шериф и неговите хора да открият тялото.
Парвър мълчеше и нервно хапеше устни.
- Какво има, Шана? — попита Вейл.
- Не мога да се отърва от мисълта, че ако го бяхме затворили още първия път, сега Попи Палмър щеше да е жива.
- Нямахме никакви доказателства — раздразнено отвърна Вейл. — По дяволите, тя вече е била мъртва, когато издадохме заповедта.
Парвър не каза нищо.
- Шана?
- Да?
- Ако Палмър не ни беше излъгала, можеше да спаси живота си.
- Знам.
- Кажи на Рейни от мое име, че смъртта на момичето тежи на неговата съвест, а не на нашата. Ако беше довел това копеле навреме, щяхме да предотвратим второто убийство.
- Ще му го кажа — кимна тя.
- Добре. Никакви сделки повече. Искаше да го разнищиш, нали? Твой е. Закарай го на електрическия стол.
- Да, сър.
Сен-Клер се отправи към архива, разположен на няколкостотин метра от сградата на съда. Слънцето залязваше, вечерта се очертаваше доста хладна. Беше станал преди изгрев и не бе спрял чак до залез, но не се чувстваше изморен. Реши да разрови планините от документи и да се опита да открие видеокасетите от разпитите на Стемплър. Задачата можеше да се окаже неизпълнима, но, кой знае, може пък и да имаше късмет - за втори път в един и същи ден.