Внимателно пое по мрачните коридори, осветени само от няколко мъждиви крушки. От двете му страни се редуваха шкафове и полици, отрупани с прашни документи, кутии и кашони. Отнякъде се чуваше приглушена музика и Сен-Клер различи гласа на Франк Синатра. Когато стигна до ъгьла на главния коридор и погледна в страничното крило, забеляза един униформен полицай, отпуснал се в люлеещ се стол под старомодна преносима лампа с бледа зеленикава светлина. Беше сложил краката си върху метално бюро и бавно се люшкаше напред-назад, заслушан в малкия транзистор пред себе си.
- Здрасти — викна Сен-Клер. Ехото понесе гласа му по мрачния коридор.
Полицаят подскочи.
- Дявол да го вземе! Изкара ми акъла!
- Извинявай — каза Сен-Клер и се приближи до бюрото. — Харви Сен-Клер, от канцеларията на окръжния прокурор.
Полицаят стана и изключи радиото. На гърдите му имаше значка с надпис: "К. Фелшър, пазач".
- Сержант Клод Фелшър на вашите услуги — каза той и протегна ръка.
Беше едър, пълен мъж с бирено коремче. Униформата му не беше закопчана, а разхлабената вратовръзка разкриваше липсата на най-горното копче на ризата. Сив кичур се виеше над едното му ухо. Изглеждаше прашен и забравен, като екземпляр, забутан в най-далечния ъгъл на някой музей. Единствено лъснатата му значка блестеше, отразявайки бледата светлина от лампата.
Сен-Клер задъвка малко тютюн и подаде пакетчето на сержанта. Той поклати глава отрицателно.
- Откога си пазач тук, Клод?
- Дявол да го вземе, имам чувството, че са минали сто години.
- Сигурно е най-самотната работа в града.
- О, не знам — отвърна полицаят. — Има кой да ми прави компания. Огледай се. Тук е събрана почти цялата криминална история на щата. Спомняш ли си Спек? Ричард Спек?
- Разбира се.
- Ей го там, в крило номер 19. Гейси е в номер шест. Джордж Фарли, онзи, дето уби дванайсет жени, спомняш ли си? Разфасовал ги и ги натъпкал в буркани в мазето си. В номер пет. Имаме документи дори за Дилинджър, от времето, когато са го опандизили покрай онзи банков обир в Гери. Ама тогава престъпленията са били истински престъпления, а не мизерни като сега. За Бога, в днешно време могат само да разбиват коли и аптеки. Светът не върви на добре, Харви.
- Абсолютно си прав. Спомняш ли си случая Рашмън?
- Архиепископа? Дявол да го вземе, сякаш беше вчера. За това ли си дошъл?
Сен-Клер кимна.
- Щатът срещу Аарон Стемплър. Процесът завърши в края на март.
- Нещо по-специално ли търсиш?
- Веществено доказателство.
- О, мама му стара! Виж, с веществените доказателства е малко по-сложно. Първо, когато ги докарват тук, вече са добре опоскани. Мнозина си прибират вещите обратно. Освен това не ги подреждаме по някакъв специален признак. Тук сигурно са събрани хиляди, стотици хиляди дела, много от които са така объркани, че никога не можеш да се оправиш. Да не говорим за изгубените.
- Надявах се, че може да имам късмет.
- Е, добре, ще опитаме.
Сержантът издърпа едното от чекмеджетата на бюрото и извади фенерче. После поведе Сен-Клер по коридора. След известно време откри кашончетата с документите по делото Стемплър.
- Вече съм ги разглеждал — обясни Сен-Клер. — Няма никакви веществени доказателства. Само хартии.
- Прав си — кимна Фелшър, преглеждайки съдържанието на кутиите. — Всъщност какво точно търсиш?
- Видеокасети.
- Аха. Е, разгледай наоколо. — Полицаят разпери ръце и се засмя.
- Няма смисъл. Благодаря за помощта, Клод.
Двамата си стиснаха ръцете и Сен-Клер се насочи обратно към изхода.
- Не се ядосвай, Харви — викна след него Фелшър. - Така или иначе вече щяха съвсем да са се скапали. Тук не държим много на чистотата и реда.
- Не исках да ги гледам. Надявах се просто да разбера дали са били взети от някого и евентуално от кого.
- О, почакай тогава. Това вече е друга работа. С това трябваше да започнеш. Може пък наистина да ти излезе късметът.
Фелшър отиде до една лавица, върху която бяха подредени масивни, дебело подвързани томове. Прекара показалец по гръбчетата им, върху които бяха отбелязани дати.
- Да видим... 1-10 септември 1982... декември.... февруари... А, ето! 20-30 март 1983. — Той издърпа палката и я изтупа от прахта. — Това са указателите. Не помагат кой знае колко, но знае ли човек...
Отвори палката и внимателно разгърна пожълтелите страници.
-Трябва да внимаваме. Нищо чудно да се разпадне и ръцете ми. Стемплър, Стемплър... Процесът беше доста шумен, а? Какво се случи с него?
- Още е в Дейзиленд.
- Добре. Като си спомням как беше накълцал епископа, май трябва да го държат там завинаги.
- Да — съгласи се Харви.