- Окей, мисля, че го намерих... 23 март. Щатът срещу Аарон Стемплър, предумишлено. Да видим... окървавени дрехи, обувки, кухненски нож, няколко книги, пръстен — всичко това е върнато на катедралата на Лейквю, 2 април 1983. Ей, знаеш ли, Харви, май наистина си късметлия. Ето, двайсет и три видеокасети. Върнати на доктор Моли Еринггън, Уинтроп, Индиана, 26 април 1983.
Парвър беше останала последна. Седеше зад бюрото в малката си стаичка и преглеждаше документите по делото Дарби. След малко ги избута настрана и измъкна папката с материалите за Едит Стодард. Беше уморена, но не й се прибираше вкъщи, а и нямаше други планове.
Вратите на асансьора се отвориха и отвътре излезе Флеърти, стиснал в ръка старо, олющено куфарче. Влезе в кабинета си, хвърли куфарчето на бюрото и чак тогава забеляза Парвър. Отиде до остъклената й стаичка и застана на вратата с ръце в джобовете.
- Разбрах за Дарби — каза той. — Нямам търпение да чуя пледоарията ти.
Тя вдигна поглед към него и се намръщи.
- А за Попи Палмър разбра ли?
- Следобедните вестници са пълни с подробности — отвърна той. — Еклинг е полудял. Казал, че ако неговото управление водело случая, момичето още щяло да е живо.
- Как ли пък не! Ако разчитахме на Еклинг, Дарби вече щеше да е избил половината щат — озъби се тя.
Флеърти леко подсвирна.
- Добре ли си? — попита той.
- Защо? — сряза го Парвър.
- Ей, извинявай, трябваше да почукам. — Той се обърна.
- Къде отиваш? — викна тя след него.
- Не знам, просто изглеждаш малко... загрижена.
- Загрижена? — повтори тя и се усмихна. — Да, предполагам, че наистина изглеждам малко загрижена.
- Мога ли да ти помогна с нещо?
Тя го погледна, после избута стола си назад и стана.
- Какво ще кажеш да отидем до "Коркрън"? Ще те черпя едно питие.
- Не, аз ще те черпя едно питие.
- А, така значи. Виж, Флеърти, ще направим следното. Ще теглим чоп.
- Как?
- Ще хвърляме към стената. — Тя бръкна в чантата си и измъкна две монети от по четвърт долар. — В компютърния отдел, там няма килим.
- Звучиш като професионалист.
- Понякога ми върви.
Двамата отидоха в другата стая и застанаха на десетина стъпки от стената.
- Какви са правилата? — невинно попита той.
- Само не ми казвай, че в Бостън не сте играли на тая игра!
- По онова време нямах пари за подобни забавления.
- Просто я мяташ. Този, който метне най-близо до стената, печели. Искаш ли да потренираш?
- Няма смисъл да губим време. Победителят черпи, така ли?
- Да.
- Хвърляй първа, тъкмо да видя как става.
Тя се наведе напред, постави едната си ръка на коляното, хвана монетата с палеца и показалеца на другата и леко я метна. Монетата се удари в стената, отскочи, завъртя се и падна на десетина сантиметра от стената.
- Доста добре — отбеляза той.
- Не е лошо.
- Значи така, а? — Той я погледна и зае същата поза, обаче хвана монетата с лявата си ръка.
- Чак сега забелязвам, че си левичар — каза тя.
- Ти въобще рядко ми обръщаш внимание, Парвър - каза той.
Забележката я изненада.
- Просто трябва да я метна, така ли?
- Аха.
Той леко се наведе напред, изпъна ръка и хвърли монетата. Тя се превъртя във въздуха, удари се там, където се съединяваха стената и подът, и застина на не повече от сантиметър от ъгъла.
- Бре! — възкликна той. — Голям късмет.
В очите й проблесна подозрение.
- Ти ме преметна, Флеърти — изръмжа тя.
- Никога!
- Видях как го направи. Определено ме преметна. Не играеш за пръв път.
Той се ухили, вдигна монетите от пода и й ги подаде.
- Тръгваме ли?
Взеха такси до "Коркрън" и когато пристигнаха там, влязоха в "Дамския клуб". Валяка ги удостои с нащърбената си усмивка и ги поведе към ъгловата маса. Избърса я е един скъсан парцал и ги погледна очаквателно.
- Пиене? Ядене? — поинтересува се той.
- Първо напитките, носле ще видим.
- Окей, какво да бъде?
- Мартини с много джин и никакви екстри — каза Шана.
- Екстри ли?
- Без черешки и така нататък — обясни му Флеърти,
- Схванах. За вас както винаги, а, мистър Флеърти?
- Да.
- Няма проблем — ухили се Валяка и се насочи към бара.
- Добре, Парвър, ще ми кажеш ли какъв ти е проблемът? Дявол да го вземе, получи всичко, което искаше. Дарби ти е вързан в кърпа, Стодард също. Две големи дела. Искаш ли да ми отстъпиш едното?
- Не, много ти благодаря — отвърна тя надменно.
- Тогава?
- Ами днес, когато Марти ме попита дали съм готова да пратя Дарби на електрическия стол...
- Не искаше ли и ти именно това?
Валяка донесе питиетата и ги сложи на масата. Шана изгълта своето и си поръча второ.