- Става въпрос за друго — каза тя и се намръщи. — По дяволите, това имаше вкус на лимонада.
- За пръв път ли пиеш мартини?
- Да. Обикновено съм на ром с кола.
- По дяволите, изгълта го, сякаш беше чаша мляко! Внимавай, тези неща са доста коварни.
- Глупости. Виж в какви малки чаши ги сервират. Нищо няма да ми стане. Та за какво си говорехме?
- За изпържването на Дарби. Каза, ме ставало въпрос за друго.
- Да, сетих се. Виж, проблемът е, че досега никога не съм водила углавно дело.
- Не ми казвай, че те е хванала сценична треска! — Флеърти се засмя. — На желязната Парвър й омекват краката? Хайде де, това е просто поредният случай. Няма нужда да се впрягаш чак толкова.
- Не ме разбра. Не се притеснявам, че няма да спечеля. Просто... никога не съм мислила за това.
- За кое? Какво имаш предвид, по дяволите?
- За искането на смъртна присъда.
- Ясно. Атака на съвестта, а? Стига глупости, Шана. Този тип най-хладнокръвно е застрелял жена си с ловджийска пушка. После, без да се замисли, е удушил и стринтийзьорката. Помисли си само, гледал я е в очите, докато я е убивал.
- Стига, Дермът!
- Не. Ние сме прокурори, Шана. Последната преграда между цивилизацията и джунглата. Не създаваме закони, а само ги спазваме. А ако законът обвинява Дарби в предумишлено убийство, той е обречен.
- Знам всичко това, за Бога! — ядоса се Парвър. — Не съм дошла тук, за да слушам лекции за житейските ценности!
Тя стана, за да си тръгне, но той я хвана за ръката.
- Извинявай. Понякога съм твърде циничен. Старите навици умират трудно. Никакви лекции повече, обещавам. Не си тръгвай... моля те.
Тя го погледна и се усмихна.
- Без повече глупости?
- Обещавам.
- Добре. — Тя седна и допи второто си мартини.
- Искам да те попитам нещо — каза Флеърти. — Ако си сред съдебните заседатели и ти зададат въпроса дали си за смъртното наказание, какво би отговорила?
- Доста сложен въпрос.
- Така е. Но помисли над него. — Той отпи от сока си.
- Ще кажа, че не съм сигурна, но в никакъв случай не бих оставила това да повлияе на отсъждането ми. Важни са доказателствата.
- Добре. А би ли отишла в съда, ако се съмняваш във вината на обвиняемия?
- За Бога, все едно слушам Мартин. Онази вечер ме понита същото.
- Именно от това прокурорите се боят най-много - да разпънат невинен човек.
Тя махна на келнера и му посочи празната си чаша.
- Въпросът е, че ако си сигурна — както е с Дарби - няма от какво да се тревожиш. Просто си вършиш работата. Как би се почувствала, ако видиш Дарби да си излиза от залата свободен?
- Няма да стане — уверено отвърна тя.
- Но представи си, че с делото се захване някой друг и оплете конците.
Тя не отговори. След известно мълчание внезапно смени темата.
- Едит Стодард...
- Какъв пък е проблемът с нея?
- Нещо не се връзва, Флеърти. Тя дори не иска да се бори.
- За какво да се бори? В рапорта е написано съвсем ясно и точно — купила си е оръжие, тренирала е с него две седмици, после е застреляла Делъни. И то с два куршума, при положение, че първият е бил достатъчен. Няма измъкване.
- Как би постъпил на мое място?
- Няма какво толкова да му мислиш. Очевидно е планирала убийството поне от две седмици. Не става въпрос нито за внезапен импулс, нито за моментна лудост, нито за самозащита. Писнало й е, подготвила се е и му е пръснала главата.
- Но тя е толкова нещастна. В нея има нещо... тъжно.
- Тъжното е, че е изправена пред токов удар от двайсет хиляди волта. Не би трябвало да го приемаш толкова лично, Шана.
- Знам, но въпреки това го приемам лично, разбра ли? Много лично.
- Може би е редно да оставиш делото на някой друг.
- Не си го и помисляй. Ще се оправя.
- Няма от какво да се притесняваш. Венъбъл не е участвала в криминално дело от десет години.
Шана довърши третото си мартини и побутна чашата към ръба на масата.
- Смяташ, че всичко е толкова просто, а? Е, виж какво ще ти кажа — Веньбьл наистина е много добра. Десетте години нямат никакво значение. — Тя се наведе над масата и прошепна: — Мисля, че между нея и Марти има нещо.
- Хайде де! — възкликна той с престорена изненада, спомняйки си за цветята в апартамента й.
Шана кимна и му намигна съзаклятнически.
- Чудесата никога не свършват — засмя се той.
Келнерът донесе ново питие и прибра празната чаша.
- Това е четвъртото ти мартини — подчерта Флеърти. — Случайно знам, че тукашният барман набляга на джина. Не ми влиза в работата, но май не си наясно какви могат да бъдат последиците.
- Е, може тази вечер да искам да си пийна, Флеърти — каза тя и надигна чашата. — Знаеш ли, това е адски дълго име. Фле-ър-ти. Почти три срички. Ще ти викам Флей. Както и да е, Флей, имаш ли нещо против малко да се напия?