- Самият аз никога не съм се напивал — призна й той със срамежлива усмивка.
- Шегуваш се.
- Ни най-малко. Но но едно време пушех опиум.
- Това не е законно.
- Именно затова се отказах.
Тя вдигна чашата си и я завъртя.
- В това обаче няма нищо незаконно.
- Така е.
- Знаеш ли, че когато за първи път опитах марихуана, бях седнала пред печката в кухнята на една моя приятелка и около час и половина чаках Били Джоел да излезе от хладилника.
Флеърти се засмя и поклати глава.
- Сигурно е била първо качество.
- Не знам. Никога не повторих — каза тя и осъзна, че езикът й вече се преплита, а Флеърти изненадващо се разпада на двама.
Затвори едното си око и се опита да фокусира красивото му лице.
- Защо никога досега не си ме канил никъде?
- Ето, днес го направих.
- Да, ама чак след шесг месеца. Знам, че не си обратен.
- Не съм.
- И знам, че, ъь, не съм толкова отлъскваща. — Тя спря и се закикоти. — От-блъс-ква-ща.
- О, не, не си - тихо отвърна той и се усмихна.
- Тогава?
- Ако живееш по улиците на Бостън, нямаш кой знае какъв шанс да се научиш на добри обноски. В поправителния дом също.
- Толкова лош ли си бил?
- Доста лош.
- Какво е най-лошото, което някога си нравил? Или може би не трябва да питам?
- Крадяхме коли.
- Крал си коли?
Той кимна.
- Да, заедно с няколко приятелчета..
- Можеш ли да правиш това, дето го показват във филмите, нали се сещаш, да измъкнеш всичките жички от таблото и да запалиш колата? А? — Тя отново притвори едното си око и фокусира поглед.
- Никакъв проблем — кимна той. — Трийсет секунди.
- Майтапиш се!
- Ни най-малко.
- И защо се отказа?
- Имах видение. Една нощ Господ седна в крайчеца на леглото ми и ми каза, че ако продължавам по същия начин, ще умра млад.
- И?
- Приех това съвсем сериозно.
- Но тя всъщност не го е направила, нали? — скептично попита Шана.
- Тя ли?
- Господ е жена, не знаеш ли?
- О, така ли? — Флеърти се усмихна и остави чашата си върху масата. — Направи го, макар и по особен начин. Един от най-добрите ми приятели отиде на електрическия стол. Обра магазин и застреля едно ченге. С Ерни бяхме доста близки.
- Ерни?
- Ерни Холерън. Бяхме петима и правехме всичко заедно. Ерни беше един от нас. Но когато уби ченгето, го осъдиха на смърт. А в нощта, в която щяха да изпълнят присъдата, купихме бира, взехме автобуса и отидохме до онзи хълм край затвора, откъдето се вижда цялата сграда. После седнахме там и зачакахме да го сложат на стола. Знаеш ли как се разбира, когато дръпнат ръчката? За момент всички останали светлини в сградата примигват. Правят го два пъти, за да са сигурни, че всичко е наред. Седяхме там, докато душата му не излетя, после хвърлихме към оградата празните кутии от бирата и взехме автобуса към града. Същата нощ Господ говори с мен и аз реших, че не искам да свърша по същия начин.
- Знаеш ли какво? — каза Шана след известно мълчание. — Въобще не ме интересуват... ин-те-ре-су-ват... обноските, Флей. — Тя отпи от чашата си. — Това, на което държа, са сръде... сърдечч...
- Сърдечните?
- Благодаря... сърдечните разговори и, ъъ, един готин мъж с красиви очи и черна коса и други такива пов-ръх... повър...
- Повърхностни?
- Благодаря... повърхностни неща. Защо винаги носиш черно, Флей? Приличаш на Джони Кеш.
Той въздъхна и отпи от сока си, после се взря в леко paзмитите й очи.
- Истината ли?
- Как иначе?
- Нямам никакво чувство за стил. Не знам кое с кое върви. Докато нося черно, не съм застрашен.
- Да не би да ти пука?
Той се изчерви.
- Мисля, че да.
- Е, колега, май си притесс... притеснен — каза тя и цъкна с език. — Да знаеш, Флей, има нещо не-о-бик-но-ве-но в теб.
Той се засмя.
- А ти определено се напи.
- Притесс...нявам ли те?
- Не.
Погледите им се срещнаха и след малко тя сведе очи.
- Миш... мислиш ли, че мога да изляза оттук, без да падна по очи?
- Никога не бих те оставил да паднеш по очи. Искаш ли да тръгваме?
- Да тръгваме — изкикоти се тя. — Ей сега.
- Кафе?
Тя поклати глава отрицателно.
- Добре, ще поседим тук, докато се приготвиш.
- Миш... мислиш ли, ме Валяка може да ни викне такси?
- Изчакай ме тук, ще отида да проверя.
- Неее, ще те чакам ей там! — Тя посочи другия край на помещението и се изкикоти.
Келнерът извика такси, Дермът й помогна да се изправи, прегърна я и я поведе към вратата.
- Преструвай се, че се гушкаме, така никой няма да ни обърне внимание — каза той.
- Гуш-шкаме? Така ли му викате в Бостън?
- Да — отвърна той.
Излязоха навън. Откъм реката духаше вятър.