- Има една разлика — намеси се Стенър. — Сега убиецът си прибира трофеи — нещо като малки сувенири. Взел е някаква препарирана риба от къщата на Линда Балфур и катарамата от колана на Линкълн. Струва ми се, че този, с когото си имаме работа, е истински сериен убиец.
- Освен това е оставил полароидна снимка на мъртвата Балфур до трупа на Линкълн — каза Флеърти. — Държи да ни съобщи, че е извършил и двете престъпления.
- Това, което ви казах за Рашмън, така и не стана публично достояние — продължи Вейл. — Сеансите с момчетата от олтара бяха запечатани на две видеокасети, които с Джейн Венъбъл по взаимна уговорка изтрихме веднага след края на процеса. Теорията ни е, че Стемплър вдъхновява този убиец, но не знаем нито как го прави, нито как въобще е установил контакт с него. Мисля, че по някое време в разговора, който проведохме в Дейзиленд, той се разкрива, за да ми подскаже, че е отговорен за последните убийства.
- Защо? — попита Майер.
- Защото си играе игрички с мен. Той е психопат. Струва ми се, че е най-добре първо да изслушате касетата и тогава да зададете останалите си въпроси. Може би някой от вас ще чуе това, което аз пропускам.
- А може и дa грешиш — обади се Флеърти. — Може би той въобще не е имал намерение да ти се разкрива.
- Да не би да намекваш, че ставам параноичен, Дермът?
- Нещо такова.
Вейл вдигна рамене и се усмихна.
- Много е вероятно. Въпросът е дали параноята ми е обоснована. Вие решете.
Той натисна бутона за старт и от говорителя се чу началото на разговора с Удуърд. Присъстващите внимателно се заслушаха в разказа на доктора за почти десетгодишната му работа с Аарон Стемплър. Обяснението за трансформацията на Стемплър в Реймънд Вълпс предизвика доста шум. После, докато течеше разговорът между Вейл и Стемплър-Вълпс, Флеърти внезапно се изправи и каза:
- Чакай! Спри тук.
Вейл спря записа.
- Върни малко и го пусни отново — каза Флеърти.
Вейл превъртя назад и пак натисна старта.
"Вейл: Аарон и Рой някога разказвали ли са ти за убийството на онзи проповедник... не мога да си спомня името му, минаха десет години.
Вълпс: Шекълс.
Вейл: Точно така, Шекълс.
Вълпс: Рой го споменаваше. Не са го харесвали кой знае колко.
Вейл: Подценяваш чувствата им.
Вълпс: Предполагам, че сте прав. Той е първата им жертва, нали знаете?
Вейл: Знам.
Вълпс: Е, мистър Вейл, вие вероятно ги познавате по-добре от мен.
Вейл: О, не мисля... Ами другите? Разказвал ли ти е и за тях?
Вълпс: Имате предвид брат му и бившата му приятелка, Мери Лафърти?
Вейл: Не си спомням името й.
Вълпс: Лафърти. Мери Лафърти."
- Ето това, което търсиш — каза Флеърти, поглеждайки победоносно Вейл. — Повтаря името Мери Лафърти три пъти. Преди въобще не знаех за съществуването й, така че не се усетих веднага. А тъй като не съм я включил в рапорта си, ти също не си могъл да направиш връзка.
- Каква връзка? Какво искаш да кажеш? — попита Венъбъл.
- Спомняте ли си пакета, който Линкълн доставя вечерта, когато е бил убит? Името на подателя е М. Лафърти. Никой още не е разбрал подробностите, тъй като не сме дали информация на пресата.
Разкритието предизвика бурни разговори. Най-възбуден беше Сен-Клер.
- Това не е ли достагьчно, за да разбиеш теорията на онзи Удуьрд на пух и прах? — попита той. — По дяволите, какво по-добро доказателство, че Вълпс, който и да е той, е знаел за тези убийства?
- Това не променя нещата — каза Вейл. — Аз бях адвокат на Стемплър и не мога да предприема никакви юридически действия срещу него. Дори не мога да свидетелствам в съда. Така или иначе, това, с което разполагаме, са косвени улики и догадки, и ви гарантирам, че те сами по себе си няма да убедят Удуьрд. Той смята случая за своя лична медицинска победа и Вълпс много добре го знае. Но ти си прав за пакета, Дермът. Вълпс е мислел, че знам името на подателя, и по този начин ми е съобщил, че е замесен в убийствата поне на Линкълн и Линда Балфур.
- Има и още нещо — обади се Джейн Венъбъл. — Самото име Вълпс.
Останалите я погледнаха с любопитство.
- Вълпс се пише като латинското "вулпес", което значи "лисица".