- И Стемплър е можел да го прави от Дейзиленд, ако е имал достъп до телефон — каза Флеърти.
- Но е нямал — възрази Вейл.
- Ами работилницата?
- Няма прекарана линия.
- Може убиецът да го е направил — предположи Сен-Клер.
- Тръпки ме побиха, когато говореше за Линда Гелерман — обади се Парвър. — Преди две години е била сигурна, че най-сетне е започнала истинския си живот.
- И е била права — каза Наоми. — Само дето не е знаела, че ще продължи толкова кратко.
- Според теб се е преструвал през цялото време, така ли, Марти? — попита Флеърти.
- Ти как мислиш, Абъл? — понита Вейл.
- Мисля, че никога не е имало Рой. Мисля също, че Реймънд Вълпс е мит. Стемплър беше и продължава да е един много хитър, хладнокръвен и напълно побъркан убиец.
- Можеш ли да бъдеш по-конкретен, моля те? — обади се Венъбъл.
Групичката избухна в нервен смях, който разреди натрупалото се напрежение.
- Номерът му е доста добър и би било невероятно трудно да се докаже в съда — каза Вейл, — но съм напълно съгласен с Абъл. Мисля, че през последните десет години Стемплър е успявал да преметне всички.
- Всяко действие на това копеле съдържа някакво послание — каза Сен-Клер.
- Включително новото му име — отбеляза Хартфорд. — Лисицата.
- Е, новото послание е "Хванете ме, ако можете" — въздъхна Вейл. — Защото утре сутринта Реймънд Вълпс ще бъде пуснат от Дейзиленд за цели шест седмици. И ще дойде тук. Абъл, искам двама души непрекъснато да го следят — без да му се навират под носа, но от достагьчно близо, за да могат да го заснемат на видеокасета. Искам да разбера с кого разговаря, с кого се среща, къде ходи.
- Това не е ли нарушаване на правата му? — небрежно попита Сен-Клер, изплювайки малко тютюн в неизменната си паничка.
- Не — отвърна Вейл. — Виж, ако го натикаме в някоя тъмна уличка и му смачкаме фасона от бой, това вече е нарушаване на правата.
Забележката му изненада всички. Никога не бяха виждали шефа си толкова разярен.
- Все още нямаме отговор на основния въпрос — обади се Флеърти. — Как е открил серийния убиец и как поддържа контакт с него?
- Мисля, че забравяме един важен факт — каза Сен- Клер. — Като доказателствен материал на процеса срещу Стемплър са използвани двайсет и три видеокасети.
- Двайсет и три касети? — почуди се Вейл.
- Спомням си ги — каза Венъбъл. — Не се ли сещаш, Марти? Съдията Шоут искаше да прегледа всички записи на Моли Ерингтън, за да прецени дали Стем- плър трябва да бъде пратен в Дейзиленд.
- По дяволите, бях забравил — възкликна Вейл. — Така и не ги получихме обратно.
- Моли Ерингтън обаче ги е получила — каза Сен- Клер. - Около седмица след края на процеса. През последните десет години те са в нея, ако, разбира се, не ги е изтрила.
- Едва ли би го направила — обади се Парвьр. — Доколкото разбирам, на тях е запечатан ценен изследователски материал.
- Което ме подсеща, че може би подхващаме проблема от погрешния край — каза Венъбьл.
- Тоест? — полюбоиитства Стеньр.
- Може би Стемплър въобще не е търсил убиеца — отвърна Венъбьл. — Може би е станало точно обратното.
30.
- Какво ще кажеш, Реймънд? — попита Тери. — Искаш ли да обядваш в столовата? Да хапнеш с останалите, преди да си тръгнеш?
- Десет години съм обядвал сам — отвърна Вълпс. Не виждам защо трябва да правя изключение. Ще изчакам да слезем в града и ще изям един хот-дог. После ще си купя шоколадов сладолед.
Тери се засмя.
- Ех, този сладолед! Сега трябва да заключа вратата. Нали разбираш, правилата са си правила.
- Разбира се. Един час повече няма да ми навреди. Освен това трябва да опаковам инструментите си.
- Правилно. Гордея се с теб, Реймънд.
- Благодаря, Тери. Ще ми липсваш.
- И ти на мен. — Той се засмя. — По дяволите, ти беше единственият тук, с когото можех да разговарям нормално. Ще ти донеса една кока-кола.
- Благодаря.
Тери издърпа вратата зад себе си и я заключи отвън.
Вълпс се заслуша в отдалечаващите се стъпки. После отвори едно от шкафчетата, извади отвътре видеокасетофон и го постави на работната маса. Взе една отвертка и внимателно развинти капака. Вдигна го и го опря отстрани на видеокасетофона, сякаш да пази заслон от евентуални погледи откъм вратата.
Сетне погледна през двора към счетоводството, което се намираше в главната сграда срещу него и прозорецът му беше горе-долу на равнището на неговия.
Офисът беше малък и в него работеха три жени. Двете от тях стояха до вратата и очевидно се готвеха да отиват на обяд. Третата, Върна Мабълтън, крачеше напред-назад край прозореца и говореше по преносимия си телефон. Махна на другите две жени и те излязоха. Тя седна в крайчеца на бюрото си и продължи да говори.