- Знаеш ли къде е сега?
- В щатската болница в Охайо. За съжаление, не успяхме да й помогнем.
- Сигурна ли си, че още е там?
- Да.
- Следващият.
- Сидни Трибъл. Веднага мога да ви кажа, че той е от Сент Луис и си замина веднага, щом го пуснахме. Там живее сестра му, с която са много близки. Има добра работа и получава сносна заплата. От доста време не е имал психологически проблеми.
- Защо бе тук?
- Шизоиден, параноичен, дисоциативен.
- А как го бяха освидетелствали?
- Съдебно решение. Жена му го напуснала и той изпаднал в умопомрачение. Решил, че тя и новият й приятел му се подиграват. Нападнал някакъв съвсем непознат в един магазин. Просто взел една ножица и се нахвърлил върху него.
- Убил ли го е?
Тя поклати глава.
- Раните били сравнително леки. Съдията наредил лечение, а сестрата на Трибъл платила, за да бъде настанен в "Джъстин", вместо в щатската болница.
- Колко дълго престоя тук?
- Една година беше редовен пациент, а през следващите две работеше тук и участваше в определени терапии. Беше електротехникът на института. Преди около година се върна в Сент Луис.
Сен-Клер погледна Вейл, после написа срещу името на Трибъл "възможен".
- Окей, кой е следващият? — попита Вейл.
- Рене Хътчинсън. Също беше чистачка. Доста интелигентна жена, дори по едно време се занимаваше с малките деца, но явно не искаше да поема отговорност. Първоначално чистеше, а после помагаше в лазарета. Беше доста хубава.
- Колко годишна беше?
- Към трийсет.
- Какъв беше проблемът й?
- Тя не беше мой пациент — отвърна Моли. — Бих предпочела да попитате доктор Салцман. Той беше нейният терапевт.
- Мислиш ли, че ще се съгласи да разговаря с нас?
- Сега ще разберем — каза тя и отиде до телефона.
Орин Салиман беше дребен мъж с посивяла вандайковска брадичка и черна, пригладена назад коса. Раменете му бяха приведени, сякаш притиснати от тежестта на професията му. Беше облечен с черно поло и сако от туид с кожени кръпки на лактите. Изглеждаше леко раздразнен от факта, че са го обезпокоили. Появи се в кабинета на Моли с ръце, пъхнати в джобовете, и огледа присъстващите иззад тънките рамки на очилата си. Моли му предложи безалкохолно, но той отказа.
- За какво става въпрос? — попита той рязко още с влизането си.
Моли представи Вейл и Сен-Клер и накратко обясни ситуацията, без да навлиза в подробности. Салцман беше бегло запознат със случая Стемплър, което донякъде помогна на разговора.
- Интересуват се от Рене Хътчинсън — обясни Моли.
- Знаеш, че нямам право да обсъждам работата си с Рене — каза той.
- Вижте, докторе — обади се Сен-Клер. — Нямаме никакво намерение да се ровим в личните проблеми на тази жена. Но трябва да проверим всички вероятности. Ако ви попитаме нещо, което бихте желали да запазите в тайна, просто ни кажете и няма да задълбаваме в тази посока.
- Хмм. — Салцман прекоси стаята и седна в другия край на дивана, срещу Вейл. — Да разбирам ли, че се интересувате от хора с психопатични тенденции?
- Нещо такова.
Той потропа с пръсти по масичката, после каза:
- Е, щом Моли няма нищо против, готов съм да разговаряме.
- Какво най-общо можете да ни разкажете за нея? — попита Вейл.
- Баща й бил военен, доколкото си спомням — сержант. Родена е някъде на запад, но после прекосила цялата страна. Напуснала дома си съвсем млада. Две години била в колеж в Колорадо. Доста интелигентна жена с невероятно крехко его.
- Разбрахте ли къде е причината?
- Не съвсем. Преди да дойде тук, беше преживяла нервна криза. При постъпването си на работа скри това от нас. Разбрахме го чак след две години. Работеше като нощна чистачка тук, а през деня ходеше на училище. Имаше доста изтощен вид. И веднъж неочаквано беше арестувана за кражба в някакъв магазин.
- Какво беше откраднала?
- Нещо незначително. Доколкото си спомням, беше евтина чантичка или нещо от този род. Но клептоманията е симптом, който заслужава специално внимание.
- А колко дълго остана тук?
- Работи в института около три години. През последните шест месеца беше подложена на терапия, чиято основна цел беше да укрепи вътрешните й сили и да възвърне самоуважението й.
- Знаете ли нещо повече за предишния й живот?
- Тя не обичаше да говорим за него.
- Не е ли била именно това причината, която я е довела при вас?
- Дойде при мен, защото се налагаше. Съдията нареди да й бъде оказана психиатрична помощ.
- За колко време?
- Шест месеца.
- Беше ли настроена отрицателно към сеансите ви?