- Не. Тя страдаше и повярвайте ми, душевните болки са също толкова силни, както когато например си счупите крак. С тази разлика, че не става въпрос за страдания, които можете да намалите с аспирин или друго обезболяващо средство. Не помагат никакви лекарства, а усещането е наистина много, много болезнено.
- Как се отнасяше към миналото си?
- Никак. Така и не успях да постигна истински контакт с нея. Процесът на повторното изживяване е най-болезненият от всички. Той изисква от индивида да се изправи отново срещу най-тъмните кътчета на душата си, да изследва мотиви и действия, които би предпочел да забрави.
- И Рене се противеше, така ли?
- Не проявяваше особен интерес към темата. Сериозно подозирам, че навремето е била сексуално насилена от баща си, макар всъщност никога да не ми го е казвала. Веднъж ми спомена, че баща й я измъчвал физически и душевно, но това бе всичко.
- Да разбираме ли, че е нямала желание да ви съдейства?
- Напротив, беше приятелски настроена и разговорлива, просто не искаше да се връща към миналото си. А шестте месеца не бяха достатъчни, за да заслужа доверието й.
- Харесвахте ли я?
- Не ми беше неприятна. Вижте, тя ми беше пациент шест месеца и я виждах по три часа седмично, Не е чудно, че не успях да я предразположа.
- А някога мислили ли сте, че може да е опасна?
- Не. Е, вероятно беше опасна сама за себе си, когато за пръв път дойде тук. Измъчваше я маниакална депресия, а в такива случаи хората често избират самоубийството. Но никога не съм смятал, че целенасочено би могла да нарани друг човек.
- Значи мислите, че в края на тези шест месеца вече е била излекувана?
- Да кажем, че просто успяхме да овладеем проблема, преди да бе станало твърде лошо. Тя не лежа тук, в болницата, а идваше веднъж седмично за сеансите. Предписвах й антидепресанти.
- Казахте, че работела нощем? — поинтересува се Вейл.
Салцман кимна.
- По четири часа пет пъти седмично и осем часа през уикенда. Почистваше офисите и стаите.
- Значи е имала достъп до ключовете за различните кабинети? В смисъл, че това й е било необходимо, за да си върши работата? — попита Вейл.
- Ами...
- Казахте още, че през деня ходела на училище — намеси се Сен-Клер. — Спомняте ли си какво учеше?
- Компютърни системи. Наричаше ги "вратата към бъдещето".
- Къде беше това? Тук, в Уинтроп ли? — попита Вейл.
Салцман се усмихна.
- Очевидно никога не сте виждали Уинтроп. Градчето е съвсем малко. Курсовете й бяха в Шелбивил, на около петнайсет мили по магистралата. Караше стар понтиак "Файърбърд".
- Знаете ли къде е отишла, след като напусна?
- Не, съжалявам. След заминаването изгубихме следите й. Трябва да проверите при Джийн, може отнякъде да са искали препоръки за нея.
Моли се извини, стана и отиде в кабинета си. След малко чуха, че говори с някого по телефона.
- Още един въпрос, докторе — каза Сен-Клер. — Някога изпитвали ли сте усещането, че Рене Хътчинсън може да е имала психопатични наклонности?
- Не, но това не означава, че е нямала. Психопатите са, освен всичко друго, и убедителни лъжци. На моменти тя беше някак отчуждена и предпазлива. Освен това често променяше настроението си, но в края на краищата това се случва всекиму, нали?
- Сещате ли се за нещо друго?
- Ами, честно да ви кажа, не. Тя отлично се разбираше с децата, особено с тези между осем и петнайсет години. Те сякаш й имаха доверие.
- Някога споменавала ли е Аарон Стемплър или един друг човек на име Вълпс? Реймънд Вълпс? — обади се Сен-Клер.
- Не мога да си спомня такова нещо.
Вейл подаде на Салцман визитната си картичка.
- Ако се сетите още нещо, ще ми се обадите, нали?
Салцман побутна очилата си и разгледа визитката.
- Окръжен прокурор, а? На какво се дължи интересът ви към Стемплър?
- Навремето бях негов защитник — отвърна Вейл. - Преди да стана прокурор.
- Аха — каза психиатърът и отново оправи очилата си. — Странна трансформация, нали?
- Мисля, че може и така да се каже — отвърна Вейл с усмивка.
- Е, добре, кажете на Моли, че ще се видим с нея по-късно. Вие двамата ще останете ли още?
- Не, след малко си тръгваме. Благодарим ви за помощта.
- Страхувам се, че не успях да ви помогна кой знае колко, но беше приятно да си поговоря с вас — каза Салцман и после излезе от офиса.
След малко Моли се върна и каза:
- Имам нещичко за вас. Джийн каза, че й поискали препоръка за Рене около два месеца, след като напуснала. Искането било от градската болница в Тер Хоут. Обадих се на шефа на персонала им и той ми обясни, че работила там четири месеца и напуснала в началото на годината. Повече нищо не знаят за нея.