Точно в три Вълпс изписа на екрана на миникомпютъра си "FONCOM" и моментално получи сигнал от телефона. Постави касетофончето до микрофона, вграден в системата, и натисна бутона за старт. Чу се звук от падаща монета, който чрез агтаратчето се предаде в самия телефон. След миг прозвуча сигналът за свободно и Вълпс набра 555-7478. След еднократно иззвъняване на екрана се появи "CONNECT". Той написа "DIRCOM" и мониторът се изчисти.
От другата страна на улицата Морис чу звука от падащата монета и после сигнала "свободно".
- Ето го — възкликна той и включи записното устройство. Соломон остави книжката, която четеше, и двамата се заслушаха в набирането на телефона. Чу се единично иззвъняване и когато от другата страна отговориха, нещо в слушалката запращя и звукът се изгуби.
- Какво е това, по дяволите? — попита Соломон.
- Май не успява да се свърже.
- Не можеш ли да направиш нещо — да смениш честотата или нещо подобно?
- Каква честота, бе! Микрофонът е директно в телефона. Или е сгрешил номера, или връзката не е наред.
Отсреща, в своята стая, Вьлпс започна да говори на другия компютър веднага, щом мониторът се изчисти.
Лаверн се готвеше да си тръгва, когато чу сигнала от компютъра.
- Какво пък е това? — измърмори той и се отправи към машината. Руди Хайнс стоеше до стената с вперени в екрана очи и нервно стискаше парцала с две ръце.
ХИДРА, ЛИСИЦАТА Е НА СВОБОДА - изписа се на екрана.
- Какво става, по дяволите? — изръмжа Лаверн. — Хидра? Лисица? Само това ми трябва, някакъв хакер да се опитва да проникне в компютъра.
ХИДРА?
- Невероятно — каза Лаверн.
ХИДРА?
Лаверн се наведе над клавиатурата и написа:
КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, Е ХИДРА? И КОЙ СИ ТИ?
Вьлпс веднага написа "DISCON" и изключи програмата. Облегна се назад и известно време гледа празния екран. Някой се бе намесил във връзката. Но нямаше да прави втори опит. Ако Хидра беше там, съобщението бе прието. Вьлпс е свободен. Това беше единственото съобщение, което искаше да предаде.
На тавана от другата страна на улицата Соломон започваше да се изнервя.
- Защо не затваря?
- Защото е глупак — отвърна Морис.
- Седи си там, заслушан в нищото, така ли?
- Не знам какво прави, по дяволи...
Внезапно слушалката бе поставената мястото й.
- Най-сетне се усети тоя тъпанар — каза Соломон. Взе книжката си и отново се зачете в нея.
В стаята си Вьлпс изключи миникомпютъра, прибра го в чантата с инструментите и избута нощното шкафче на мястото му. После погледна часовника си.
Три и десет. Беше време за тръгване.
По същото време в болницата Лаверн измърмори:
- Сигурно някакви деца си играят с мрежата.
После се насочи към вратата и се обърна към Хайнс:
- Заключи вратата, когато свършиш.
Хайнс кимна и го изгледа как си тръгва. Сетне въздъхна облекчено. Всичко беше наред. Съобщението бе раздразнило Лаверн, но не бе предизвикало любопитството му. Лисицата беше на свобода и това бе всичко, което имаше значение. Часовникът на стената показваше три и двайсет.
Оставаха още само шест часа.
Десетина минути по-кьсно Вьлпс излезе от приюта. Морис звънна на Гросо.
- Слушам — отвърна тя.
- Лисицата излезе. Насочва се към вас.
- Не затваряй — каза тя.
Морис погледна към ъгъла. След секунда сивият форд се появи, обърна и пое покрай сградата, в която бе разположен подслушвателният пост. Няколко десетки метра по-нататък Вьлпс се качваше по стълбите към една от спирките на надземното метро.
- Качва се на влакчето — обяви след миг Гросо. — Продължаваме пеша. Обади се на пьтната полиция и ги предупреди да не ни вдигнат колата. Ще се свържем с Ледената шушулка веднага щом разберем къде отива.
- Разбрано — отвърна Морис и затвори.
Гросо и Добсън проследиха Вьлпс до голям триетажен базар близо до центъра на града. Вьлпс очевидно не бързаше за никъде. Гросо се движеше на известно разстояние зад него, докато Добсън го наблюдаваше откъм отсрещната редичка магазинчета. От време на време Гросо влизаше в различни магазини и се завърташе в тях, оставяйки следенето изцяло на Добсън. Той спираше и се вторачваше във витрините пред себе си, без да изпуска от очи отражението на Вьлпс. После Гросо отново се появяваше и беше ред на Добсън да влезе в някой магазин. И двамата носеха бийпъри, настроени на една линия. Ако някой от тях изгубеше Вьлпс от поглед или изпаднеше в беда, просто натискаше един бутон и моментално известяваше другия. Бяха добър екип — предпазливи, внимателни, опитни.