Отвори вратата и се ослуша. Чу шум откъм кухнята. Вероятно бе Шмид. Вълпс слезе по стълбите.
- Здрасти, Реймънд — каза Шмид.
- Здрасти. Исках да си взема една кока-кола.
- Няма проблем. Е, аз привърших тук. Нали ще заключиш вратата след мен?
- Разбира се. Лека нощ.
- Тук ще ти хареса, Реймънд. Сигурен съм — каза Шмид.
Вълпс се усмихна и кимна.
- Вече ми харесва — отвърна той.
В девет и петнайсет Морис видя Шмид да излиза от приюта. Пет минути по-късно осветлението на първия етаж изгасна. А след още пет минути Вълпс отвори един от прозорците на кухнята, покачи се на перваза и безшумно скочи в храстите зад къщата.
Стенър никога не беше виждал Вейл толкова неспокоен. Беше проверил всички от Дивата банда, за да е сигурен, че са в безопасност. Идеята Наоми да отиде на годишната среща на секретарките не му се стори добра, но се съгласи, когато разбра, че ще е в сигурни ръце. После настоя Парвьр, Флеърти и Майер, които живееха сами, да прекарат нощта заедно.
- Хайде, ще те откарам до вас — предложи Стенър. - В момента Вълпс гледа видео.
- Имам предчувствие — каза Вейл. — Като тези, дето ги има Харви. Ти наричаш това инстинкт.
- Честно казано, и аз имам предчувствие — обади се Сен-Клер. — Още от момента, когато дойдохме в офиса.
- Какво предчувствие, Харви? — попита Флеърти.
- Колко пъти трябва да ти казвам, Дермът, че ако знаех, това нямаше да е предчувствие, а реалност — раздразнено отвърна Сен-Клер.
- Последния път, когато имаше предчувствие, разкри случая с Линда Балфур — отбеляза Стенър.
- А последния път, когато твоят инстинкт проработи, открихме трупа на Попи Палмър — върна му го Сен-Клер.
- Съгласна съм с Абъл — обади се Джейн. — Най- добре е да си тръгваме. — После се обърна към Вейл. - Но преди това искам да поговорим за минутка насаме.
Изненадан от сериозността й, Вейл я въведе в кабинета си и затвори вратата.
- Какво има?
- Трябва да ти кажа нещо — започна тя. — И то не е свързано с Аарон Стемплър.
- Ами, казвай тогава.
- Бях в апартамента на Делъни. Просто исках да хвърля един поглед на местопрестъплението. Тогава открих нещо. В гардероба в спалнята има тайно отделение.
- Какво отделение?
- Дълбоко е около две стъпки и широко около пет. Делъни е криел там играчките си.
- Играчки?
- Камшици, белезници, кожени колани...
- Какво?
- Плюс един трийсет и осем калибров "Смит Енд Уесьн". На пода. Очевидно някой просто го е хвърлил вътре. Не съм пипала нищо.
- Оръжието е там?
Веньбъл кимна.
- Предполагам, че наистина става дума за оръжието на убийството.
- Как го откри?
- Вероятно само жена би го забелязала. Знаеш, че жените са много чувствителни на тема интериор. Седях на леглото, гледах към гардероба и в един момент осъзнах, че нещо не е наред. В единия край имаше много повече пространство, отколкото в другия. Доближих се и го огледах внимателно, но първоначално не успях да си го обясня. После пак го огледах, още по-внимателно, и ми светна. За да отвориш отделението, трябва да измъкнеш една от пръчките и да натиснеш едно скрито бутонче.
- Мис Веньбъл, вие ме възхищавате! Искаш ли да работиш за мен?
- Вече си имам работа — защитавам Едит Стодард.
- Ако се готвиш да ми предложиш някаква сделка, по-добре да извикам и Шана. Все пак делото е нейно.
- Няма да правим никакви сделки, Марти. Отиваме на процес.
- Джейни, вероятно си открила оръжието на убийството. Това беше всичко, което ни трябваше!
- Била е негова жертва цели десет години, Мартин. Изнудвал я е и тя се е съгласявала, за да запази работата си. После я е изхвърлил заради младата блондинка и е разбил живота й. Ако разработя темата, мога дори да спечеля.
- На какво основание?
- Напрегни паметта си. Делото Макнафън. Струва ми се, можем да докажем, че Стодард е действала, без да осьзнава истинския характер на извършеното. Да не забравяме и идеята за "непреодолим импулс". Била е в състояние на такъв стрес, че не е могла да контролира действията си. Или какво ще кажеш за моментна загуба на разсъдъка? Унижавал я е и я е измъчвал толкова дълго и накрая я е изхвърлил като непотребна вещ.
- Запази пледоарията си за съдебните заседатели — каза той. Запали две цигари и й подаде едната. — Забравяш, че става въпрос за планирано убийство. Пък и нали Стодард е готова на всичко, за да избегне процеса?
- Но аз не.
- Все пак тя е клиентът.
- А аз съм служител на съда, задължен да предостави на своя клиент най-добрата вьзможна защита. Точно това смятам да направя. Ако настояваш, съм готова да се споразумеем, че е било нещастен случай.