Щом влезе, го лъхна студен въздух. Той погледна към вратата за терасата. Беше широко отворена. Ефирните бели пердета се развяваха под напора на вятъра и в сумрака приличаха на призрачни одеяния.
"По дяволите — изруга той наум. — Хикс е забравил да затвори вратата към терасата."
Тръгна натам. И тогава чу гласа.
- Тишина. Искам тишина в залата.
После се чу някакво почукване.
Гласът, изглежда, идваше откъм развяващите се на вятъра пердета. Шоут пристъпи натам, напрягайки очите си в тъмното. И тогава видя някакъв неясен силует в ъгъла на стаята. Внезапно обзелият го страх го парализира. Силуетът нарасна, приближавайки се откъм зейналата врата. Движеше се право срещу него. Устата на Шоут пресъхна, краката му сякаш бяха заковани за пода.
- Кккой е? — успя да промълви той.
Фигурата, очертана от лунната светлина на фона на развяващите се пердета, вдигна ръка. Чу се щракване, а после същият глас, същият дрезгав шепот, който бе чул преди малко, каза:
- Принцът, пред когото се прекланят,
съдията, който мери ни греха,
големият и малкият, богатият, ратаят,
са равни, щом повика ги Смъртта.
И след малка пауза гласът допълни:
- Поздрави от Дейзиленд, ваша светлост.
- Помощ! — изпищя съдията. Обърна се и се затича към масичката до вратата, издърпа чекмеджето, бръкна и усети между пръстите си студения метал на своя 32 калибров пистолет. Но преди да успее да го извади, усети как една ръка сграбчи косата му и дръпна главата му назад.
Когато ножът преряза гърлото му, Шоут почувства просто едно парещо докосване. Но когато отвори уста, за да извика, от раната под брадичката му изсвистя въздух. Топла солена течност изпълни устата му.
И когато се появи ужасната болка, Шоут вече не можеше да я усети.
34.
Откриха номера съвсем лесно. Морис бе прикрепил към монитора дигитален четец, който бе разшифровал набирането. Стенър звънна в управлението и получи останалата информация.
- Градската болница — каза той. — Последните три цифри са вътрешен номер за съответния офис. 478 показва,, че се е обаждал в счетоводството.
- Защо, по дяволите, му е притрябвало да звъни в счетоводството на градската болница? — изненада се Вейл.
- И защо не е успял да се свърже? — допълни Сен-Клер.
Майер, компютърният експерт, седеше в ъгъла и слушаше разговора. Обърна се към компютъра си и задейства програмата за модем, после извика менюто. Набра номера — 555-7478, и когато получи сигнала, се втренчи очаквателно в монитора. Екранът се изчисти и след миг на него светна "CONNECT", придружено от ново меню.
- Ето отговора — каза той. — Обаждал се е на модем. Вълпс е говорил с компютър.
- С какво?! — възкликна Парвьр.
- Как ли пък не — обади се Сен-Клер. — И откъде смяташ, че е взел компютър?
- Нямам представа, но е направил точно това. Сега си обяснявам и бръмченето по линията — каза Майер. - Ако е имал на разположение минута и половина и е компютърен спец, е знаел какво точно трябва да направи.
- Може би трябва да го хванем и да го разпитаме? - предложи Флеърти.
- На какво основание? — възрази Вейл. — Той е свободен човек, разбираемо е да притежава компютър. Това му е работата. От друга страна, ако докажем, че го използва, за да задейства убиеца, ни е вързан в кърпа.
Той набра номера на Морис.
- Да, сър?
- Обажда се Мартин, Боби. Какво прави Вълпс в момента?
- Гледа видео. "Безсъници в Сиатъл".
- Сигурни ли сте, ме е там?
- Чуваме го как се смее. Преди малко дори си тананикаше заедно с Джими Дюранте.
- Задната врата наблюдава ли се?
- Разбира се.
- Отваряйте си очите на четири, Боби. Ако този тип направи нещо необичайно или например се обади по телефона, искам да разбера това веднага.
- Разбрано, сър.
Вейл затвори.
- В стаята си е и гледа видео. Чуват го как се смее.
Той закрачи напред-назад из офиса.
- Добре, ето какво ще направим — каза той след малко. — Бен и Харви, идвате с мен. Ще проверим счетоводството в болницата. Шана и Дермът, оставате тук край телефоните. Обадете се на Наоми, за да сме сигурни, че е в безопасност. Ако нещо се случи или ви се обади Морис, звъннете ми на преносимия телефон. Абъл, искам да заведеш Джейн у тях и да останеш с нея — имам предвид в къщата с нея, докато не се върна. Никой друг не може да я опази по-добре от теб. Искам също охраната пред къщата да оглежда периодично целия периметър. Някакви въпроси? Добре. Да тръгваме.
Спешното отделение в градската болница приличаше на бойно поле. Пред входа бяха паркирани три линейки, червената лампа на едната още се въртеше. С влизането си Вейл, Майер и Сен-Клер попаднаха сред шум и невероятно оживление. Един санитар буташе пред себе си носилка на колела, върху която лежеше млада жена. На лицето й бе поставена кислородна маска, а към ръцете й бяха прикачени системи. Очите й бяха притворени, главата й се люшкаше от движението на носилката. Край нея крачеше млад лекар, който на висок глас даваше нареждания на една от сестрите, придържаща отворената врата към операционната.