- Имаме счупване на глезена, вероятни наранявания по главата. Трябва да я прегледаме на рентгена, преди да влезем в операционната.
- Готови сме — извика сестрата в отговор.
От приемната излезе друг лекар, престилката му беше покрита с кръв.
- Извинете — повика го Вейл, но докторът му махна да изчака и влезе в операционната.
Вейл погледна през вратата на приемната и видя един санитар да покрива с чаршаф тялото на неподвижен, облян в кръв мъж. На два-три метра встрани неколцина лекари и сестри трескаво подготвяха следващия пациент за операционната. Една от сестрите бързо излезе от приемната, стиснала в ръка някаква папка.
- Извинете — пресрещна я Вейл, — опитваме се да открием старшата сестра.
- По коридора, асансьора до първия етаж, третата врата вляво, мисис Вилонски — изстреля сестрата, без да го погледне или да забави крачка.
- Благодаря — викна след нея Вейл.
Намериха дежурната стая и една от сестрите повика Ева Вилонски по телефона. После излезе, като преди това ги предупреди да не мърдат никъде, защото в цялата тази бъркотия старшата може и да не ги намери.
Вратите на асансьора се отвориха и една ниска, пълна жена се насочи към тях. Суровото й лице бе с изражението на булдог.
- Господа, аз съм Ева Вилонски, старшата сестра. Нямам много време, чакат ме в спешното отделение.
- Минахме оттам. Аз съм Мартин Вейл, окръжният прокурор.
- Да, сър, познах ви, виждала съм снимката ви във вестниците.
- Това са двама от моите помощници — Бен Майер и Харви Сен-Клер.
- Приятно ми е — кимна тя.
- Какво се е случило?
- Три коли са катастрофирали в Ласал — отвърна тя. — Трима починаха, за останалите шестима се борим. Престрелка в южната част, едно момиченце е убито, майка й едва се крепи. Освен това имаме два инфаркта и един, когото току-що доведоха за психиатричното отделение. Бил на покрива на театъра и се облекчавал върху минувачите отдолу. Всичко това се случи през последните четиридесет минути, а още няма единайсет. Тепърва загряваме.
- Съжалявам, че идваме в такъв момент — каза Вейл.
- Винаги е така — отвърна тя спокойно. — С какво мога да ви помогна?
- Искаме да хвърлим един поглед в счетоводството ви и също така да разберем дали днес следобед около три часа там е имало някой.
- През уикенда счетоводството приключва в два и половина — каза тя.
- Знам. Но имаме причина да вярваме, че днес около три там е имало някой. Много е важно да знаем точно кой.
- Може би някой от санитарите? Чистач? — предположи Сен-Клер.
- Възможно е — отвърна тя. — Ако наистина е толкова спешно, мога да се обадя на мистър Лаверн у дома. Той е шеф на отдела. Не е изключено някой днес наистина да е работил допълнително.
- Ще ви бъда признателен — каза Вейл.
- Мога ли да попитам за какво точно става въпрос?
- Хакер — отвърна Майер. — Имаме основания да смятаме, че някой се опитва да се включи във вашите компютри. Последиците могат да бъдат изключително сериозни.
- Мили Боже — възкликна тя.
- Разгърна някакъв указател и прокара пръст по имената. Стигна до Лаверн, погледна номера му и вдигна слушалката. Набра цифрите и зачака. Няколкото секунди се сториха на останалите цяла вечност.
- Не си е вкъщи — измърмори Сен-Клер.
- Мистър Лаверн? — внезапно каза сестрата. — Съжалявам, че ви безпокоя у дома, обажда се Ева Вилонски. При мен е окръжният прокурор. Би искал да говори с вас.
Тя подаде слушалката на Вейл.
- Мистър Лаверн, обажда се Мартин Вейл.
- Да, мистър Вейл?
- Мистър Лаверн, проверяваме един компютърен проблем и бихме искали да знаем дали днес някой от вашия офис е останал след края на работното време.
- Да, аз.
- Вие ли? Бяхте ли там в три часа?
- Да, сър, говорих по телефона с една фармацевтична компания от Западното крайбрежие.
- А имаше ли някой друг в стаята по същото време?
- Ъъ, да. Хайнс, така мисля, че се казва. Чисти всеки ден, след като приключим работа. За хакера ли става въпрос?
Въпросът изненада Вейл.
- Откъде знаете?
- Бях там, когато съобщението дойде но модема.
- Какво съобщение?
- Ами, как да ви кажа, беше доста налудничаво. Нещо за някаква лисица и за някой, наречен Хидра.
- Хидра? Спомняте ли си какво точно се казваше в съобщението?