- Ами... май първо пишеше "Хидра, лисицата е на свобода", а после името Хидра се повтори няколко пъти. Аз попитах кой е Хидра и кой се обажда, и тогава връзката прекъсна.
- И казвате, че в стаята сте били само двамата с Хайнс?
- Да. Дойде, докато говорех по телефона.
- Благодаря, мистър Лаверн. Много ни помогнахте.
- Бил е някакъв хакер, нали?
- Да. Разследваме случая.
- Знаех си. Нямаше какво друго да е. Вие винаги ли работите до толкова късно?
- Когато случаят е важен. Благодаря ви, мистър Лаверн. Дочуване.
Вейл постави слушалката на вилката и се обърна към Вилонски.
- Познавате ли някого от чистачите на име Хайнс?
- Да, Руди Хайнс.
- Покажи на мис Вилонски снимката на Трибьл — каза Вейл на Сен-Клер.
Харви извади портфейла от задния си джоб и измъкна отвътре снимката на Трибьл, която бяха получили от "Джъстин".
- Това ли е Руди Хайнс? — попита Вейл.
Тя погледна снимката и поклати глава.
- Не, това е мъж. Руди Хайнс е жена.
Отговорът й ги изненада. Вейл погледна Сен-Клер.
- Покажи другата.
Сен-Клер извади снимката на Рене Хътчинсън. Сестрата внимателно я погледна и после бавно кимна.
- Тя е. Косата й е по-тъмна и късо подстригана, но това определено е Руди.
- Можем ли да хвърлим един поглед в счетоводството?
- Разбира се.
Тя извади връзка ключове от едно чекмедже и ги поведе по коридорите. След малко стигнаха до една огромна стая, в която имаше няколко бюра. Компютрите бяха в дъното. Майер се насочи към тях, спря рязко пред единия и викна:
- Господи, вижте това!
- Скупчиха се пред екрана и прочетоха съобщението:
"Много мъдро...
Принцът, пред когото се прекланят,
съдията, който мери ни греха,
големият и малкият, богатият, ратаят,
са равни, щом повика ги Смъртта.
Хидра"
- По дяволите, не знам какво е това, но съм сигурен, че ще го намерим в някоя от книгите на Рашмън — каза Сен-Клер.
- Какво означава? — поинтересува се Ева Вилонски.
- Кой е Хидра?
- Гръцката митология, мадам — отвърна Сен-Клер.
- Лернейската хидра. Щом Херкулес отсича някоя от главите й, на нейно място изниквала нова.
- Или може би изниквало ново име? — предположи Вейл.
- Може би — съгласи се Сен-Клер.
- Той се опитва да ни каже нещо, Харви. Всичко, което ни праща, са послания — имена, цитати, всичко. Подиграва ни се.
Вейл прочете съобщението отново и се вледени. Прочете втория стих на глас:
- "Съдията, който мери ни греха".
- Шоут?
- Кой друг? Ще звънна на Шок Джонсън.
Сен-Клер се обърна към Ева Вилонски.
- Ще ви кажа какво точно означава това съобщение, мадам. Означава, че имаме страхотна нужда от адреса на тази Руди Хайнс.
Стенър паркира пред къщата на Веньбъл и й отвори задната врата. Когато приближиха входа, той извади пистолета си. Веньбъл се изненада. Стенър винаги изглеждаше толкова овладян, че трудно си го бе представяла въоръжен. Хвана я внимателно за лакътя, застана пред вратата и протегна ръка за ключа. Тя му го подаде, Стенър отключи и побутна вратата с крак. Влезе във вестибюла бавно и предпазливо, после бързо огледа първия етаж, провери хола, кухнята, спалнята за гости и всички шкафове.
- Тук е чисто — каза той.
Единият от охраната седеше на терасата с гръб към вратата. Слушаше уокмен.
- С тези слушалки не може да чуе нищо — каза Стенър, насочвайки се към него. — Мога да издърпам стола изпод задника му, без въобще да усети, че се приближавам. Ще го викна да остане тук с теб, докато проверя втория етаж.
Той отвори вратата и потупа пазача по рамото. Мъжът свали слушалките.
После се изправи и се обърна.
Лицето му беше изкривено в ужасна усмивка.
Минаха една или две секунди, преди шокираният Стенър да осъзнае, че ухиленият мъж пред него е Аарон Стемплър.
Но вече беше твърде късно.
- Добре дошъл у дома — изсъска Стемплър.
Ръката му се вдигна и ножът в нея за миг проблесна, преди да прободе Стенър в гърдите и да се насочи нагоре към сърцето му. Двамата паднаха назад в хола и се блъснаха в стената.
Дишайки тежко, Стенър сграбчи китката на Стемплър, за да му попречи да издърпа забития нож. Лицето на Стемплър беше само на няколко сантиметра от неговото, устните му се изкривиха в отвратителна усмивка. Той плъзна другата си ръка, бръкна в джоба на сакото на Стенър и измъкна оттам ключовете от колата.
Когато двамата влетяха в стаята, Веньбъл падна назад и с ужас видя забития в гърдите на Стенър нож.
После яростта й надделя над ужаса, тя сграбчи тежката метална лампа от масичката край себе си и я запокити към Стемплър. Лампата удари челюстта му и разкъса кожата. Стенър се изплъзна изпод зашеметения си нападател и се претърколи настрана със забития в гърдите си нож.