Стемплър изкрещя от болка. Хвана лампата и с другата си ръка удари Веньбъл по лицето. Тя залитна назад и се блъсна в стената, опитвайки се да запази равновесие. Стемплър вдигна с две ръце лампата над главата си.
Твърдият метал раздра бузата й и счупи челюстта й. Ужасна болка прониза окото й. Устата й се изпълни с кръв. Краката не я удържаха и тя падна на пода. Здравото й око бе вперено в разярения убиец.
Стемплър се обърна да вземе ножа, но Стенър се беше претърколил и сега ножът беше под него. Стемплър изтича в кухнята, сграбчи една кърпа и я притисна към бузата си. Издърпа едно чекмедже и изсипа съдържанието му на пода. После издърпа друго, и друго, и друго, докато най-сетне не намери това с ножовете. Взе един огромен сатър и се върна в хола. През това време обаче Стенър бе успял с огромна мъка да се превърти и да плъзне пистолета си към Джейн. Тя го грабна в мига, в който Стемплър отново влетя в хола. Почти изпаднала в безсъзнание и разкъсвана от ужасяваща болка, тя насочи оръжието и стреля. Куршумът се удари в кухненската врата и наоколо се разлетяха тресчици. Стемплър се метна на пода и пропълзя настрани, търсейки прикритие. Тя стреля отново и отново. Стемплър се хвърли зад дивана. Един от куршумите мина през меката материя, разкъса я и излетя от другата страна сред облак от памук и перушина. Стемплър грабна един стол. Побегна към прозореца, хвърли стола и излетя навън под дъжда от стъкла. После бясно се затича към колата на Стенър.
Веньбъл се претърколи по корем и погледна със здравото си око към Стенър, който бе издърпал ножа от гърдите си. Както го стискаше в ръката си, силите му изведнъж го напуснаха и той загуби съзнание. Ножът падна на пода.
Отвън се чу шум от запалване на двигател, колата изръмжа и изчезна нанякъде.
- Абъл... — промълви Веньбъл и пред очите й се спусна черна пелена.
35.
Когато пристигна пред апартамента на Хари Шоут, Шок Джонсън видя, че отпред вече има три полицейски коли. Шестима униформени полицаи претърсваха пространството край двуетажната сграда, но, спазвайки инструкциите на Джонсън, не бяха влизали в апартамента.
- Чукахме на вратата и звъняхме по телефона — обясни сержантът, който ръководеше екипа. - Никакъв отговор.
- По дяволите! — изръмжа Джонсън.
Пъхна ръце в джобовете на палтото си и огледа сградата.
- Какво е разположението, сержант? — попита той, без да сваля очи от постройката.
- Апартаментът е на цял етаж. Обитателите на втория са на почивка в Джорджия, така че той в момента е съвсем сам в къщата. От тази страна, зад оградата, има тераса, а от другата, както и отзад, има прозорци. Вътре е тъмно. Колата му е паркирана в гаража.
- Къде е проклетият му бодигард? Как му беше името?
- Хикс, сър. Обадих му се. Съдията го пуснал да си ходи. Всяка сутрин Хикс идва в седем часа и го взима. През деня пътуват с мерцедеса на съдията, вечер Хикс го оставя в гаража.
- Шоут не беше ли предупреден?
- Хикс казва, че се изсмял на Вейл.
- Мили Боже. Когато се върне от Атланта, Еклинг ще ме разкъса на парченца.
- Шефът в Атланта ли е?
- Да, на някаква конференция. Безплатни обеди и вечери, ядене и пиене на корем. — Той се озърна и посочи един мускулест млад полицай. — Как се казваш, синко?
- Джаковиц, сър.
- Прескочи тази ограда и се опитай да видиш нещо през вратата към терасата. Не искам да разбиваме нищо, преди да сме сигурни, че той е вътре.
- Да, сър.
- Вземи уоки-токито и внимавай.
Джаковиц прехвърли оградата с лекота.
Джонсън чакаше.
След малко радиостанцията изпращя.
- Вратата на терасата е отворена, сър — рапортува Джаковиц.
- Мамка му — изохка Джонсън. — Имаш ли фенерче?
- Да, сър.
- Хвърли един поглед вътре, но много предпазливо.
- Влизам.
Минута или две уоки-токито мълчеше, после се чу:
- Господи! Лейтенант, това е ужасно! Отварям предната врата.
Джонсън и сержантът отидоха при входа. След малко лампата в коридора светна и Джаковиц отвори вратата. Беше бледен и дишаше тежко.
- От дванайсет години съм в полицията, сър, но не съм виждал нищо подобно.
Джонсън влезе в антрето, огледа се и се насочи към хола. Шоут лежеше чисто гол в центъра на стаята. Ръцете му бяха скръстени отпред, сякаш бе приготвен за погребение. Тялото му бе насечено на стотици места, гениталиите му бяха отрязани. Навсякъде имаше кръв. Джонсън безмълвно гледа сцената минута-две.
Най-сетне каза:
- По дяволите, къде е главата му?
- И аз това се питам — дрезгаво отвърна Джаковиц.