Вълпс притискаше кърпата към бузата си, за да спре кървенето. В скута му лежеше карта на града, на която бе отбелязан пътят му от приюта до къщата на Венъбъл и обратно до апартамента на Хидра. Наблюдаваше километража. Налагаше се да кара малко по-бързо, защото предполагаше, че Веньбъл се е обадила в полицията и ситуацията е станала неудържима.
Какъв тъп късмет! Първо, да я доведе Стенър вместо Вейл. А после тази кучка да оплеска всичко. За втори път се опитваше да го убие. Първият бе в съда, когато се опита да го прати на електрическия стол, а вторият - преди малко.
Окей, значи бе хванал Стенър вместо Вейл. Не беше кой знае колко лошо. А и бе ударил онази кучка както й се полагаше. Вероятно й бе размазал лицето. Все пак не бе загубил вечерта си. Докато мислите му прелитаха към току-що отминалите събития, болката в челюстта отслабна.
Когато приближи апартамента на Хидра, предпазливостта му се събуди. Мина покрай сградата. Улицата изглеждаше чиста. Паркира от другата страна. За съжаление, Хидра нямаше телефон, иначе можеше да й звънне, да й каже да се разделят и да го изчака, докато намери къде да скрие колата. По-късно можеше да се върне и да я измъкне на безопасно място.
Щом спря, видя полицейската кола. Беше на следващата пряка и бавно се приближаваше към блока, на няколкостотин метра от него. После от нея слязоха две ченгета, огледаха блока, в който живееше Хидра, и влязоха във входа.
Бяха я разкрили. Но как, по дяволите? Реши, че трябва да изостави Хидра. Но пък тя знаеше плана. Не мислеше, че ще проговори, макар да бе толкова напрегната, че не беше сигурен дали ще издържи. Той запали двигателя, но в същия миг видя двамата полицаи да излизат от входа и да се връщат към колата си.
Отпусна се в седалката. Може би просто извършваха обичайната си проверка. Може би ставаше въпрос за съвпадение и сега те щяха да си тръгнат. Реши да изчака няколко минути.
Майер караше към южната част на града. Минаха покрай Гарфийлд Парк. Вейл се бе отпуснал на задната седалка и въртеше между пръстите си незапалена цигара. Сен-Клер се обърна и го погледна.
- И така, какво става с Вълпс? — попита той. — Можем ли вече да го хванем?
- Защото е говорил с някакъв компютър? Никога. Трябва да намерим жената, после ще решим. Все още не сме сигурни дали убиецът е тя.
- Няма къде да ни избяга — обади се Майер. — Седи си в стаята и пее в дует с Джими Дюранте.
- Добре — съгласи се Сен-Клер.
- Нещо не си съгласен — каза Вейл.
- Не, не, просто разсъждавам на глас.
- Да не би пак да имаш предчувствие?
- Нещо такова.
- И по-точно? — поинтересува се Майер.
- Просто ей така. Още не съм съвсем сигурен.
- Предчувствията ти ме нервират, Харви — каза Вейл.
- Защо?
- Защото в повечето случаи се оказват предвестници на ада.
- Не съм виновен. Така се случва.
- Нямам нищо против, просто казвам, че ме нервират.
Полицейската кола бе паркирана на стотина метра от сградата, в която живееше Руди Хайнс. На шофьорското място седеше старо, опитно ченге на име Джон Боьн. Партньорът му, Ричард Лушати, беше новобранец. Работеше в полицията от два месеца.
- Лейтенант Джонсън каза, че трябва да ви изчакаме тук, мистър Вейл. Разходихме се дотам и огледахме наоколо.
- И?
- Колата й е паркирана отзад. Радиаторът е топъл. А на предната седалка има доста кръв.
- Аха — изпъшка Сен-Клер.
- Значи мислите, че е вътре? — попита Вейл.
- Да, сър, сигурно е вътре.
- Добре, влизаме и трябва да внимаваме. Имайте предвид, че тази дама е опасна и може би въоръжена.
- Разбрано.
Майер спря колата пред полицейската и слязоха. Петимата мъже прекосиха тихата пуста улица и влязоха в сградата.
- Това е нейният апартамент — каза Боьн и посочи ъгловата врата на втория етаж.
- Има ли заден изход? — поинтересува се Сен-Клер.
- Да.
- Добре, вие двамата отидете отзад, а ние ще се оправим тук. Кой знае, може да реши да побегне.
- Добре.
Двамата полицаи се изнизаха в мрака, а Вейл, Сен-Клер и Майер тихо се промъкнаха пред вратата.
Вьлпс забеляза втората кола, но от мястото си не можеше да види какво точно става. После от колата излязоха трима мъже и полицаите тръгнаха след тях. Групичката пресече улицата към сградата, в която живееше Хидра. Когато минаха под една от уличните лампи, той разпозна лицето на Вейл.
Пулсът му се ускори. Болката в челюстта се усили, но той я игнорира. Беше изпълнен с омраза. Вейл беше само на стотина метра от него и той не можеше да направи нищо.
"Дяволите да те вземат, Вейл! Не очаквах да разбереш всичко толкова бързо."
Е, може би полицията още не бе разбрала за нападението над Стенър и Веньбъл. Стенър със сигурност бе мъртъв, а Веньбъл може би също бе предала богу дух. Така че колата му още не се издирваше.