Выбрать главу

Тя извика. Ножът се изплъзна от ръката й, тялото й отхвръкна и падна назад.

- Благодаря ви — прошепна тя със сетни сили. — Благодаря ви...

Новобранецът изгуби самообладание. Погледна я с ужас.

- О, Боже! О, мили Боже! Защо не спря, когато ти казаха?! — викна той.

- Млъквай, Рич. Обади се да дойде линейка.

- Тя ни се нахвърли с ножа — каза младежът. — Не исках да...

Той побледня, постави ръка на устата си и се затича към банята.

- Бачкам от осемнайсет години и никога не съм стрелял — обади се Боън. — А той е на улицата от три месеца и вече застреля жена. — Старото ченге поклати глава. — Ще повикам линейката.

- Опитай с това — каза Вейл и му подаде преносимия телефон.

Полицаят набра 911.

Сен-Клер клекна край тялото на Хидра.

- Рене Хътчинсън?

- Аз съм Хидра — прошепна тя.

- Кой ти даде това име?

- Лисицата. Лисицата знае всичко. Но аз го научих на това, което знае.

Предчувствието на Сен-Клер внезапно се превърна в реалност. Спомни си някои от бележките по делото Стемплър. Бележки, които бе направил Томи Гудмън преди десет години.

- Как се срещнахте? — попита той.

- Винаги съм го познавала.

- Вие сте Ребека, нали?

- Аз съм... Хидра.

- Преди това бяхте Ребека, нали?

- Научих го на... всичко — прошепна тя.

- Мили Боже, вие сте учителката му, нали?

Тя не отговори.

- Когато срещнахте за пръв път, Ребека?

За миг спомените й се върнаха към малкото момче, което седеше в ъгъла на хола й. Обожаваше книгите, които му даваше, и препрочиташе пасажите, които му бе маркирала. После си спомни за мига, в който бяха заедно, избягали от жестокия свят навън. Правиха любов пред огъня. Внезапно спомените се покриха с бяла пелена.

Очите й угаснаха. Животът я напусна. Сен-Клер се опита да напипа пулса на врата й, но не усети нищо.

- Това е учителката на Стемплър, Марти — каза той. — Спомням си записките на Гудмън след завръщането му от Кентъки. Това е последното, което е записал. "Аз го научих на всичко". Била е също толкова луда, колкото и той.

- Той не е луд, Харви. Става въпрос за хладнокръвен убиец. Обади се на Морис. Кажи му да оставят апаратурата и да отидат в приюта. Искам да хванат това копеле.

- Както кажеш.

Младият полицай се появи на вратата на банята, изтривайки устата си с някаква кърпа.

- Мистър Вейл, тук има нещо за майор Стенър.

Вейл влезе в банята. На етажерката бе поставена кутия, адресирана до Стенър. Под името бе надраскано:

"Страх какво е — глас неверен,

вещаещ кобно участ зла

в ума на всеки лековерен

преди фаталната стрела."

Вейл отвори кутията и се втренчи в изцъклените очи на Хари Шоут.

36.

Морис и Соломон заудряха по вратата      на приюта. След малко един дългокос младеж отвори, взря се изненадано в тях и попита:

- Какво става?

Морис му показа картата си.

- Полиция.

- Полиция! — панически повтори младежът.

- Искаме да проверим новия — каза Морис.

Двамата със Соломон поеха по стълбите и спряха пред вратата на Вълпс. Отвътре се чуваше веселият му смях.

- Отваряй! Полиция! — викна Морис.

После натисна дръжката. Вратата не беше заключена. Влетяха в стаята. Филмът вече свършваше. Морис видя касетофончето и замръзна.

- Зарадвай поне един човек... — пееше Джими Дюранте.

Соломон огледа празната стая и изръмжа:

- Мамка му, измамил ни е!

Телефонът иззвъня, тъкмо когато Вейл излизаше от апартамента на Рене Хътчинсън. Морис му съобщи новините.

- Обади се в централното управление и им разкажи какво става — нареди Вейл. — Аз ще съм в офиса.

Въпросът сега беше: къде е Стемплър?

След малко звънна Шок Джонсън с поредната порция лоши новини.

- Къде си? — попита той.

- В колата, на път за офиса — отвърна Вейл.

- Тръгвай към болницата. Стемплър е попаднал на Абьл и Джейн Веньбъл. Живи са, но в критично състояние. Убил е човека от охраната.

- По дяволите! — извика Вейл. — По дяволите! Какво се е случило?

- Убил е нашия човек и се е нахвърлил върху Джейн и Абьл, когато са влезли в къщата. Тя стреляла по него и той изчезнал с колата на Абьл. Това е всичко, което научихме от нея, преди да изпадне в безсъзнание. Съседите чули изстрелите и се обадили в полицията. Разпратих снимката му по участъците, но това, с което разполагаме, е отпреди десет години.

- Накарай художника да му прибави петнайсетина кила и десет години и ще получиш точния образ. Дай го на медиите. Обади се в управленията в съседните щати. Ако избяга от Чикаго, няма да можем да го хванем никога.

- Окей. Чух какво се е случило с онази жена. Намерихме Шоут в апартамента му. Явно Стемплър е причаквал Абьл и Веньбъл, а в същото време тя е нападнала съдията.