"Имаме основание да вярваме, че през последните няколко години Аарон Стемплър е успявал да поддържа връзка с бившата си начална учителка Ребека Хътчинсън чрез компютърен модем. Вярваме също, че Стемплър е възложил на мис Хътчинсън да извърши поне още две убийства. Първото е на мисис Линда Балфур в дома й в Гидеон, Илинойс, през миналия октомври, а второто — на Алекс Линкълн, куриер към спедиторска фирма, в Хилтаун, Мисури, преди две седмици. И в двата случая имаме същите белези, както при убийствата отпреди десет години, свързани с делото Рашмьн. Стемплър също така нападна адвокатката Джейн Веньбьл и детектива Абъл Стенър в дома на мис Венъбъл. В момента двамата са в интензивното отделение на градската болница. Положението им е критично, но шансовете им да оживеят са добри."
- Заповедта за арест на Стемплър важи за пет щата - продължи Джери Куин — и след около час полицейските управления ще разполагат с негова снимка. Стемплър е 28 годишен, висок е метър и седемдесет и пет, тежи около седемдесет килограма, има сини очи и руса коса. Според думите на мис Венъбъл, тя е успяла да го удари по време на нападението му в дома и и сега той има рана на лявата буза. От полицията подчертаха, че Стемплър е въоръжен и трябва да бъде считан за изключително опасен...
Стемплър изключи радиото.
- Мамка му — каза той гласно. — Мамка му!
Убили са Ребека! Как я е проследил Вейл? Какво не бяха успели да изчислят? Той удари с юмрук по волана. В очите му проблесна омраза. Венъбъл и Стенър, който бе седял на свидетелската скамейка и беше казал на съда, че Стемплър се преструва, бяха оцелели.
Е, добре, щеше да им покаже. Трябваше му само малко време.
Край него прелетя голям знак: "Следваща отбивка — Шелбивил".
Този път нямаше да има никакви грешки.
Той зави пред един мотел и паркира колата в тъмния участък край ресторанта. Огледа картата, после я пъхна в джоба си и отвори чантата на доктора. Забеляза вътре неголям кожен несесер. Дръпна ципа и очите му блеснаха. Беше комплект скалпели. Той измъкна най-големия, докосна палеца си с острието му, после изсмука капката кръв и сложи острия като бръснач инструмент във вътрешния си джоб. Сетне взе от чантата спринцовка, ампула морфин и голяма ролка лейкопласт. Излезе от колата й я заключи. Огледа се. Наоколо нямаше никого. Бързо отвори багажника и хвърли чантата върху трупа на доктор Рифкин. После тресна капака и се изгуби в мрака.
Вейл седеше край Джейн Венъбъл в интензивното отделение. Дясната половина на лицето й бе увита в превръзки, а към двете й ръце бяха прикрепени системи. Зад нея апаратите бинкаха и жужаха, отмервайки дишането и сърдечната й дейност. Устата и носът й бяха покрити от кислородна маска. Вейл държеше едната й студена и безжизнена ръка.
Погледна часовника на стената. Беше два и половина след полунощ. Операцията на Стенър продължаваше почти четири часа. Преди около час един от лекарите за малко се бе показал в приемната.
- Правим всичко, което е по силите ни — каза той. - Вашият човек е истински късметлия. Върхът на ножа се е разминал със сърцето му на няколко милиметра. Ако беше прерязал аортата, той щеше да е починал от загуба на кръв още преди да го докарат тук.