- Какво си помислихте, след като стрелбата приключи?
- Какво си помислих ли? Бях останал без дъх. Бяхизплашен. Тя едва не ме уби!
- Но какво си мислехте, докато стреляхте? Опитахте ли се да говорите с нея, да я успокоите?
- Не, по дяволите! Всичко стана много бързо. Бум, бум, бум, бум! В стената се забиваха куршуми. Не мислех. Просто се мъчех да спася живота си.
- Предупредихте ли я?
- Един куршум прелетя току до главата ми. Какво да я предупреждавам? "Хей, Рамона, ето ме, заредила ли си вече?" Бях се паникьосал и ми стана ясно, че въпросът е тя или аз.
- И така, всичко е свършило. Жена ви лежи с две рани, едната от които — в главата. Какво ви мина през ума?
- В първия момент се стреснах. Бях се разтреперал. Никога преди не бях стрелял по човек. А и тя кървеше. Изпуснах пушката и се опитах да напипам пулса й, но бях доста объркан, затова се обадих на 911. Тогава видях, че е отворила шкафа с оръжията ми. Видях и листчето с телефонния номер на масичката.
- Почеркът на жена ви ли беше?
- Откъде да знам, да не мислите, че съм анализирал почерка? Ченгетата ме разпитваха три-четири пъти още същата вечер. Взеха листчето и оттогава не съм го виждал.
- Но не сте го написали вие?
Вейл се отпусна назад и се вгледа в Парвър. Тя се справяше чудесно. Вейл не се беше замислял за почерка върху листчето. Пък и не знаеше някой друг да го е имал предвид. Парвър бе хладнокръвна, тиха, но в никакъв случай мека. Бе пряма и Дарби започваше да се ядосва. Беше изключително концентрирана. За момент Вейл я оприличи на Джейн Венъбъл, прокурорката, която преди време бе наследил в този офис.
- По дяволите, не — отвърна Дарби. — Казах ви, че телефонът на Попи го нямаше в указателя. Да не си мислите, че съм искал жена ми да й се обади?
- Имате ли някаква представа откъде би могла да го е намерила?
- Не.
- Някой друг знаеше ли го?
- Откъде да знам?
- Възможно ли е вие да сте го записали и да сте забравили листчето? В някое чекмедже например?
- Не съм написал тоя проклет номер. Ясно ли ви е?
Той се обърна към Рейни и раздразнено отбеляза:
- Същите въпроси като миналия път. Отговорите са у тях, защо, но дяволите, трябва да продължаваме? — После отново погледна Парвър. — Убих жена си, нали така? Тя стреля по мен, аз стрелях в отговор. Това е. Нямам какво повече да кажа.
- Прав е — каза Рейни. — Миналия път беше същото.
- Просто искам да ви стане съвсем ясно, мистър Дарби, че в случая имаме два много сериозни мотива за убийство — отбеляза Шана Парвър. — Първият са парите. Жена ви има застрахователна полица за 250 000 долара, а самият вие сте на ръба на фалита. И вторият е изневярата. Това е най-важното. Да не говорим, че целият ви сценарий за стрелбата в къщата е като съшит с бели конци. Жена ви не е била агресивна натура, както разбрахме от разпитите на свидетелите. А и е мразела оръжията. Не е ли истина, че сте й предлагали да я научите да стреля и тя е отказала да се докосне до пистолета?
- Е, може би именно затова не ме улучи от първия път — ухили се той.
- Мистър Дарби, въпросът е в това, че ако има нужда да повторим този разговор отново, ще го направим. И ще продължим да го правим, докато не се убедим какво точно се е случило.
Той ядосано се изправи и се надвеси над нея, опрял длани върху масата.
- Стана точно така, както ви го описах. Рамона и аз бяхме единствените двама свидетели, но тя сега е мъртва. Опитайте се да докажете, че съм излъгал, или ме оставете на мира, госпожичке.
Той се обърна и излезе от стаята, хлопвайки вратата.
Рейни стана и натъпка документите си в куфарчето. Погледна Вейл и поклати глава.
- Бях против тази среща още от самото начало, мис Парвър. Бележката не означава нищо. Просто е била там. И вие, и полицаите вече сте я обсъждали. Не се опитвайте да направите от мухата слон. Знаете, че всичко можеше да бъде и точно обратното — Джими да е на два метра под земята, а вие да обвинявате Рамона Дарби за това, че го е застреляла. — Той отново поклати глава, после излезе.
- По дяволите! — въздъхна Парвър и остави молива си на масата.
- Дарби няма избор — трябва да се прави на страшен — каза Вейл.
- Мислиш ли, че Рейни наистина му вярва?
- Не се съмнявам, че вярва в невинността на Дарби. Не успяхме да направим нищо, за да го убедим в противното.
- Дарби я е убил съвсем хладнокръвно. Знам това. Всички знаем това.
- Нека ти разкажа една историйка — каза Вейл, когато се отправиха обратно към четвъртия етаж. — Преди няколко години възрастен мъж на име Шуман бе намерен мъртъв в апартамент в северната част на града. Прострелян в главата. Прозорците и вратите бяха заключени, но никъде не беше намерено оръжие. Последен го беше виждал приятелят му Търк Лаудън, отрепка, прекарал в затвора известно време за въоръжен грабеж.