- Защо Ребека е отрязала главата на Шоут?
- Тя колекционира трофеи, не помниш ли? — обади се Флеърти. — Това е типично за серийните убийци. И главата е била трофеят й. Вероятно е мислела да я прати на Абъл, така, както стана със снимката на Линда Балфур при убийството на Алекс Линкълн.
- Стемплър направи само една грешка — каза Вейл.
- Обаждането до болницата — предположи Флеърти.
- Точно така — съгласи се Вейл. — А и надцени Джейн Венъбъл. Не успя да я убие и сега знае, че не му остават никакви шансове. Предполагам, че е дошло времето на мозъчните игри.
- Уби и Моли Ерингтън... — започна Флеърти.
- Само за да ме ядоса. С него е свършено и той го знае — каза Вейл. — Но ще направи всичко вьзможно, за да ни затрудни да го заловим. Да предположим, че е взел колата на доктора към единайсет, единайсет и половина. Това означава, че е бил в Шелбивил към два, горе-долу по времето, когато келнерката е забелязала изоставената кола. Уинтроп е на една крачка от Шелбивил. Оттам е могъл да стигне пеша до къщата на Ерингтън за не повече от половин час. Следователно е бил при нея между два и половина и три. Давам му час, за да свърши мръсната си работа и да изчезне с колата й. Оттам до Луисвил са над сто километра, което означава още два часа.
- Значи е бил в Луисвил преди не повече от половин час — обади се Ястреба.
- От Луисвил до Криксайд са още сто и петдесет километра. Ако успее да се справи с лошото време, може да е там след два и половина или максимум три часа.
- С повечко късмет ще го хванем преди това.
- Трябва да спрем и да заредим — каза Ястреба.
- Ще го направим в Луисвил - отвърна Вейл.
- Може ли да попитам нещо? — обади се Флеърти.
- Да? — обърна се към него Вейл.
- Нямаме дори заповед за арест. Това законно ли е?
- Ще го арестувам за нарушаване на гражданските права — каза Вейл.
- Какво?
- Чу ме добре. Ще го арестувам за кражбата на колата на Моли Ерингтън. Когато го върнем в Чикаго, ще му предявя останалите обвинения.
- Нарушаване на гражданските права — засмя се Сен-Клер. — Звучиш като Пери Мейсън.
- На мен пък ми звучи като отвличане — измърмори Ястреба.
- Запази го за себе си — озъби се Вейл.
Радиостанцията отново запращя. Спокойният глас на Харис съобщи последните новини.
- Казахме на полицията в Кентъки и на местния шериф, но в този момент те имат пътни проблеми. Хванала ги е снежна буря, има много катастрофи.
- Снежна буря! Знаех си. Знаех си! — викна Ястреба.
- Млъквай и продължавай в същата посока — нареди Вейл.
- Те сякаш не искат да повярват, че той е убил някого и че може би е на път за Криксайд — допълни Харис. — Казаха, че ще пратят екип горе-долу към обяд.
- Мамка му — каза Вейл.
- Имам още лоши новини — продължи Харис. — Полицаите в Индиана са отворили багажника на онази кола. Вътре бил трупът на доктора. Счупен врат.
- Значи жертвите му тази вечер вече са три — отбеляза Вейл.
- Още нещо. Колата на Ерингтън е черен камаро модел 93та, с две врати. Номерът е J32 576. Записахте ли го?
- Да.
- И внимавайте. Летите над Къмбърленд. Успех.
- Благодаря за помощта, Харис. Край.
- Сняг и планини - изпьшка Ястреба. — Тези най ги обичам. Остава само гората да се запали и ще съм напълно щастлив.
39.
Хеликоптерът изви над невисокия хребет и се спусна ниско над ггьтя. Дребни снежинки се блъскаха в предното стъкло. Долу под тях пътят вече бе покрит със сняг. За последните двайсет минути бяха видели само три коли. Ястреба местеше поглед от страничния прозорец към този отпред, и се опитваше да задържи машината на шейсетина метра над неравния терен. Зад него Вейл разглеждаше картата и му даваше указания. Носеха се над шосето, което водеше към Криксайд. Сен-Клер и Флеърти също оглеждаха местността, като вторият използваше за целта бинокъл. Ястреба погледна часовника си.
- Девет и двайсет и две.
- Как сме? — викна той.
- На около петнайсет километра от целта. Трябва да минем следващия хребет.
- Изобщо не виждам следващ хребет — викна Ястреба.
- На дванайсетина километра пред нас. Копелето не може да е далеч. Пътят долу е ужасен.
- Надявах се вече да сме го хванали — отвърна Ястреба. — Сигурно кара като луд... ако въобще е тръгнал насам.
- Сигурен съм — убедено викна Вейл. — Спрял е за малко в Уинтроп, за да задоволи жаждата си за кръв.
- Мисля, че сме го изпуснали — каза Ястреба.
- Не сме — възрази Сен-Клер. — Марти е прав, някъде пред нас е.
- Пак ли имаш предчувствие? — попита Флеърти, без да отклонява поглед от пътя.
- Не става въпрос за предчувствие, а за реалност — обади се Вейл, имитирайки дрезгавия глас на Сен-Клер. Смехът им разпръсна напрежението.