Флеърти се наведе напред и бинокълът опря в страничния прозорец.
- Виждам някакви следи — викна той.
- Къде? — почти едновременно попитаха останалите.
- Точно под нас. Не можем ли да се спуснем малко по-ниско?
Ястреба намали скоростта. Сега хеликоптерът се движеше към хребета с не повече от седемдесет километра в час.
Под тях Стемплър чу звука от перката и вдигна поглед през страничния прозорец. Беше на не повече от трийсетина метра под него. Вдясно се издигаше невисок хълм, покрит с борчета. Видя пред себе си отклонение, край което забеляза табела:
КВ & М
ФИЛИАЛ "ХИЛСАЙД"
Стемплър наби спирачки, после рязко изви по черния път. Задницата на колата се завъртя и наоколо се разлетя сняг, но той успя да задържи кормилото и отново увеличи скоростта. Пред него изникна дървена бариера и той премина през нея с трясък. Пътят беше неравен, покрит със сняг и отпадъци. Стемплър бе твърдо решен да изкачи хълма и да принуди хеликоптера да набере височина.
Машината обаче се движеше все така плътно над него. Чуваше над главата си познатия звук: чанг-чанг- чанг-чанг. Колата се хлъзгаше наляво и надясно, беше му трудно да задържа кормилото и да следва пътя. Внезапно пред очите му изникна дърво, той удари спирачки, инстинктивно наведе глава и я предпази с ръцете си. Върху предното стъкло се посипаха клони и сняг. Стемпльр напипа дръжката, отвори вратата и изскочи навън. Хеликоптерът беше на двайсетина метра над главата му. Той се шмугна между дърветата и затича напред.
Ястреба огледа местността под себе си и викна:
- Не съм сигурен, че долу има достатъчно място, за да приземя. Но ще е далеч по-paзумно, отколкото да го преследваме по този проклт! хълм.
Бавно сниши хеликоптера над неравната повърхност. Перките скършиха няколко клонки от по-високите дървета. След малко плазовете докоснаха земята.
- Окей, кацнахме — викна Ястреба.
Вейл, Флеърти и Сен-Клер скочиха през страничния люк и се втурнаха в посоката, в която бе изчезнал Стемплър. Вейл беше пръв, Флеърти тичаше плътно след него. Сен-Клер обаче нямаше късмет. Той стъпи накриво, падна, изкълчи глезена си и изкрещя:
- Мамка му!
Вейл се обърна и изтича обратно към него.
- Продължавайте — каза Сен-Клер. Не е счупено. Ето, вземи това.
Той измъкна изпод колана си револвера и му го подаде. Вейл се поколеба, но Сен-Клер настоя:
- По дяволите, може въобще да не се наложи да го използваш, но не е зле да ти е подръка.
Вейл взе револвера и се втурна в гората.
Стемплър изскочи на открито и за миг спря, за да си поеме дъх. Пред него се извисяваше полуразрушена дървена постройка, а край нея очите му забелязаха металната конструкция на асансьор. Изглеждаше му познат. Голям знак отстрани съобщаваше:
ЗАТВОРЕНО
НАРУШИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ НАКАЗАНИ
ВЪГЛЕДОБИВНА И МИННА КОМПАНИЯ
КЕНТЪКИ
Изведнъж спомените го връхлетяха и той сякаш чу бавното, протяжно скърцане на спускащия се към недрата на земята асансьор. Изцапаните лица на миньорите и уморените им очи проблясваха като демони в кошмарния му спомен.
Той си спомни как сутринта на деветия си рожден ден се събуди и видя край леглото си каската с прикрепената върху нея лампа. Спомни си страха, който изпита, когато разбра, че това е неговият "подарък". Спомни си как се бе измъкнал от леглото с плач, защото знаеше, че този ден ще се спусне в ужасната дупка. Спомни си шефа на смяната, който стоеше пред дървената сграда и широко се усмихваше:
- Стемплър!
Той се обърна и видя на петдесетина метра от себе си Вейл. С крайчеца на окото си забеляза как от гората излезе и друг, по-млад мъж, който след миг застана зад Вейл. Стояха там и го чакаха.
Стемплър тръгна към другия край на огромното открито пространство. Снегът скърцаше под краката му. Мина покрай призрачния силует на стария асансьор.
- Стемплър!
Вейл вдигна ръката си и Стемплър видя револвера.
Под краката му земята сякаш ръмжеше.
Вейл насочи оръжието си над главата му и стреля. Ехото пое гърмежа и го разнесе над дърветата. Стемплър спря и погледна Вейл.
- Няма да застреляш невъоръжен човек, нали?
- Не се самозаблуждавай.
Стемплър се ухили.
- Вече си разбрал смисъла, нали, Марти? Око за око. Кръв за кръв. С теб не сме чак толкова различни.
Вейл не отговори. В главата му изникнаха образите от последните дванайсет часа. Джейн и Абъл, които се бореха за живота си; Шоут и доктор Рифкин; едно добро ченге и бедната Моли Еригтън. Всички те бяха невинни и бяха принесени в жертва от жадуващия за отмъщение Стемплър. Спомни си и за Ребека, която бе посяла семената на омразата в Стемплър и чиито ръце бяха изцапани с кръвта на Алекс и Линда. Петима мъртви, трима от които само през последния половин ден, и двама тежки ранени. От всички набелязани жертви бе оцелял само Вейл.