Пазачите въведоха Едит Стодарт и я настаниха зад масата на защитата. Лицето й беше изпито, под очите й имаше тъмни кръгове. Няколкото седмици в затвора бяха сломили духа й. Тя постави ръцете си върху масата и заби поглед в тях.
След миг от задната част на залата се чу шум и Вейл се обърна да види причината за тази възбуда.
По пътеката се задаваше седналата в инвалидна количка Джейн Венъбъл. Беше облечена в светлозелен костюм, а огненочервената й коса бе пусната назад. Дясната половина от лицето й бе превързана.
Тя се придвижи до масата си, погледна Вейл, усмихна се и зае обичайното си място. Вейл не успя да скрие изненадата си. Шана Парвър бе още по-шокирана. Погледна шефа си, който вдигна вежди и сви рамене.
- Мисля, че ще си имаме неприятности — обяви Стенър.
- Неприятностите ни започнаха още когато тя пое делото — отвърна Вейл.
Съдийката Макелрой погледна Венъбъл над очилата си.
- Е, мис Венъбъл, това наистина е изненада. Добре дошли отново.
- Благодаря ви, ваша светлост — отвърна Джейн.
- Готови ли сме да започваме?
- Разбира се.
- Бяхме готови да поискаме отлагане заради проблемите с мис Венъбъл, ваша светлост...
- Няма да е необходимо — каза Венъбъл. — Защитата е готова.
- И обвинението е готово, ваша светлост — измърмори Шана Парвър, докато Флеърти вадеше документите от куфарчето си.
Съдийката погледна в бележника си.
- Става въпрос за прочитането на обвинителния акт, нали? — попита тя.
- Да — отвърна Парвър.
- Някакви изявления преди да започнем?
- Ваша светлост — обади се Венъбъл, — ако съдът няма възражения, молим да ни бъде разрешено да повикаме един свидетел.
- Още преди да сме започнали?
- Бихме искали обвиняемата Едит Стодард да бъде пусната под гаранция. Тя прекара в ареста почти два месеца. Сега молим за изслушването на свидетел в нейна полза.
- Ваша,светлост... — започна Парвър, но съдийката вдигна ръка и я прекъсна.
- Изчакайте момент, мис Парвър. — После се обърна към Венъбъл. — Кой е свидетелят?
- Дъщеря й Анжелика, ваша светлост.
- Ваша светлост, това е неправилно — възрази Парвър. — Днес трябва да бъде прочетен обвинителният акт. Подготвени сме да представим на съда доказателства, че мисис Стодард е извършила предумишлено убийство. Не може и дума да става за пускане под гаранция.
- Ваша светлост, в случая има много смекчаващи вината обстоятелства — отбеляза Венъбъл. — Моята клиентка няма криминално досие. През последните години е била високо ценена в работата си и е издържала дъщеря си, която учи в колеж, и съпруга си, който е парализиран. Не виждам защо съдът и обвинението не биха изслушали дъщеря й. Ваша светлост, ще ни трябват не повече от петнайсет минути.
Съдийката Макелрой се отпусна в креслото и си свали очилата.
- Предполагам, че защитата е готова да призове свидетеля?
- Да, ваша светлост.
- И искате да го разпитате преди обвинението да представи исканията си?
- Мисля, че ще е най-удобно да разпитаме свидетеля точно сега — отвърна Венъбъл.
Макелрой за момент се замисли, после каза:
- Е, добре, съгласна съм с обвинението, че това е необичайна процедура, но, от друга страна, не бих искала съдът да се покаже безчувствен към проблема. Мис Парвър, ще трябва да отхвърля възражението ви. И не забравяйте, че тук все още няма съдебни заседатели. Въпросът за гаранцията зависи само от мен.
Независимо, че беше ядосана, Парвър осъзна, че няма смисъл да противоречи на съдията още в самото начало.
- Да, ваша светлост — каза тя.
- Благодаря. Добре, защитата може да повика свидетеля си.
- Защитата призовава Анжелика Стодард.
Анжелика Стодард беше бледна и очевидно нервна. Ръцете й трепереха, когато се закле да казва истината. После седна на свидетелската скамейка. Очите й бяха вперени във Венъбъл, която придвижи количката си към нея.
- Просто се успокой — тихо каза Венъбъл. — Знам, че си разстроена, но всичко това ще ни отнеме само няколко минути. Моля те, кажи името си:
- Анжелика Стодард.
- Колко си годишна, Анжелика?
- Двайсет и една.
- И къде живееш?
- В общежитията на чикагския университет, където уча.
- Откога учиш там?
- От три години.
- Какъв е успехът ти, Анжелика?
- Тази година преминах с 5,43.
- Значи си отличничка?
- Ами, да. Имам и по-слаби оценки, но по основните предмети са отлични.
- Получаваш стипендия, нали?
- Да. Плаща таксата и учебниците ми.
- А откъде намираш пари за останалото?
- Майка ми поема всички разходи.
- Мисис Едит Стодард?
- Да.
- Как се казва баща ти?