Майер бе специалист по измамите. Именно той пръв бе разкрил несъответствията, които в крайна сметка бяха накарали двама от членовете на градската управа да подадат оставки заради незаконно облагодетелстване от общинските фондове. Впоследствие дори бе спечелил делото срещу тях, патетично защитавайки обикновения данъкоплатец.
От своя страна Сен-Клер беше невероятен анализатор и успяваше да съчетае два на пръв поглед несвързани факта, за да стигне до иравилно заключение. И докато другите специалисти от същата област анализираха фактите и обстоятелствата посредством обикновен бял лист или мощен компютър, той затваряше очи и всички графики, връзки и заключения се оформяха в главата му. Освен това имаше феноменална памет и помнеше всичко, което си заслужаваше да запомни. Когато чуеше, прочетеше или видеше нещо, свързано с престъпление, го запомняше завинаги.
Когато Майер и Сен-Клер се съберяха заедно, това можеше да означава само неприятности. Вейл загърби Наоми, която се опитваше да му каже нещо, и застана зад двамата.
- Ето какво имам предвид — говореше Сен-Клер. — Искам да съпоставя изчезналите хора и неразрешените убийства и да видя дали няма някаква закономерност в датите. Можем ли да го наиравим?
- На щатско ниво ли?
- Да, за начало е добре.
- Нямаш проблем. — Пръстите на Майер пробягаха по клавиатурата.
- Какво, по дяволите, ви е събрало тук? — намеси се Вейл.
- Някои подозрения — отвърна Харви, все още вперил поглед в монитора. Сините му очи блестяха зад очилата с тънки рамки, които все се плъзгаха надолу по носа му.
- Всички си имаме подозрения. Трябваше да изслушам тези на Абъл по време на закуска. Какви пък са вашите?
- Става въпрос за това новото нещо — отвърна Сен- Клер.
- Кое новото нещо?
Сен-Клер облиза долната си устна, без да откъсва поглед от екрана. После съсредоточено плю в тенекиената паничка, която винаги носеше със себе си именно с тази цел.
- Труповете в бунището — каза той. — Опитваме се да се хванем за нещо.
- Е, Еклинг има цяла седмица, преди да се намесим официално.
- Дотогава няма да е останало нищо.
- Нека изчакаме заключенията на Окимото — предложи Вейл.
- Може да минат няколко дни — каза Сен-Клер. — Просто искам да проверя някои предположения. Нищо особено.
- Пък и кой казва, че те са били убити? — допълни Майер.
- По дяволите — ухили се Сен-Клер, като за пореден път се изплю в паничката. — Твърде добре изглежда, за да не е убийство.
- Върху колко дела работиш, Бен? — попита Вейл.
- Четири.
- И сега си губиш времето с всичко това?
- Не мога да се оправям сам с тази електронна играчка — запротестира Сен-Клер.
- Давам ти детето-чудо до обяд — заяви Вейл. — После се захващаш с текущите дела.
- Три часа няма да ми стигнат за нищо — проплака Сен-Клер.
- Значи трябва да се концентрираш максимално.
Наоми в крайна сметка успя да се добере до Вейл и го хвана за ръката. Сетне посочи към офиса на Янси.
- Обади се преди десет минути. Казах му...
- Не. Не! — отряза я Вейл, влизайки в собствения си кабинет. После спря. На закачалката висяха тъмносиният му костюм и смокингът.
- Какво е това, за Бога?!
- Аз ти ги приготвих. Предположих, че няма да имаш време да си отидеш до вкъщи и да се преоблечеш.
- Да се преоблека?
- Трябва да придружиш Янси на галаобяда на Щатската адвокатска асоциация. Той ще държи реч. По-късно следобеда...
- Мама му стара!
- ...А вечерта ще има коктейл. В шест.
- По дяволите! Защо не ми каза по-рано?!
- Продължавам с лошите новини. Янси иска да те види веднага. Настояваше да те извикам отдолу.
- Да прекъснеш разпита?
- Е, опитах се да му го обясня за пореден път...
- Кажи му, че главата ми пуши и съм зает до обяд.
- Не мисля, че ще му хареса. При него е Реймънд Файърстоун. Появи се неочаквано.
Вейл я погледна жално.
- Запази най-лошото за края, така ли? Стоиш срещу мен, гледаш ме и се радваш как страдам.
- Не, не, в този случай нямам никаква вина. Ти сам се съгласи за галаобяда и коктейла още миналото лято.
- И ме подсещаш чак сега?
- Какво искаш да направя, Марти — да ти го припомням всеки ден ли? Три дни до галаобяда, два дни, осемнайсет часа... Може би трябваше да те събудя през нощта и да ти кажа: хайде, Марти, остават само девет часа до събитието!
- Да ме събудиш?! За Бога, та аз въобще не съм спал!
- Не аз те откарах до сметището. Нито аз уредих разпита на Дарби. А и нямам нищо общо с посещението на съветника Файърстоун.
Вейл гневно насочи поглед към затворената врата на офиса на окръжния прокурор Джак Янси. Знаеше какво го очаква вътре. Реймънд Файърстоун бе пристигнал в града преди двайсет години с нарцалив куфар и осемдесет долара в джоба. Бе започнал с предлагането на застрахователни полици от врата на врата и постепенно бе положил основите на империя, която сега държеше монопола над целия щат. Простоват наглед, той беше успял по време на седемгодишния си мандат като градски съветник да превърне вероломството в изкуство. Както бе отбелязал веднъж Абъл Стенър: "Файърстоун е безскрупулен поне за двама".