-Толкова ли е зле, Гари? — попита Вейл.
Зиглър го погледна и кимна.
- Надявам се, че ще имаш достатъчно сили, Мартин.
- Какво означава това, по дяволите?
- Означава, че ще ти се струна доста работа. Ще мине доста време, докато Джак се върне в прокуратурата - ако въобще се върне.
- Как е сърцето му?
- Масивна церебрална тромбоза.
- Какво по-точно означава това?
- Главната артерия е блокирана по пътя си към мозъка от тромб — кървав съсирек. За да бъда по-прецизен, това означава, че достъпът на кръв и кислород към малкия мозък е прекъснат.
- С други думи — удар.
- С други думи — масивен удар. Той страда от хемофлегия, това вече го знаем със сигурност, а подозирам, че има и афазия, макар да не съм сигурен в какъв точно стадий.
- Преведи ми го на нормален език, ако обичаш — каза Вейл.
Зиглър пристъпи от крак на крак и разтри слепоочията си.
- Вследствие на поражения в дясното мозъчно полукълбо лявата част на тялото му е парализирана. Поражение в лявото полукълбо е довело до частична загуба на говора. Това може да е в резултат на мозъчен тумор, атеросклероза, свръхнапрежение или нещо друго, не съм сигурен. Успяхме да го стабилизираме, но състоянието му не е добро и той е в безсъзнание.
- Господи!
- Фактът, че успя да преживее първите два часа, е окуражаващ — каза Зиглър. — Ако изкара още седмица или десет дни, ситуацията ще е доста по-обнадеждаваща. Но в този момент не мога да направя никаква прогноза.
- Доколкото те разбирам, има вероятност Джак да прекара остатъка от живота си вегетирайки.
- Доста прибързано заключение — отбеляза Зиглър леко раздразнен.
- Опровергай ме.
- Е, за такъв удар не може да се каже нищо добро, но преди да сме направили всички тестове и изследвания, няма как да бъда по-прецизен.
- Мога ли да го видя?
- Трябва да свърша още малко работа вътре — каза Зиглър и посочи интензивното отделение. — Ако междувременно се появи Берил, поговори с нея, моля те. Няма да се бавя.
Вейл погледна през стъклото на интензивното. Янси лежеше напълно неподвижен. По ръцете и краката му бяха прикачени различни системи, лицето му бе покрито от кислородна маска, а зад леглото му бипкаше медицинската апаратура.
"Каква ирония — помисли си Вейл. — Мозъкът да му изневери точно в един от най-важните дни на живота му."
След няколко минути вратите на асансьора се отвориха и се появиха Берил Янси и тридесетгодишната й дъщеря Джоана, придружавани от цивилен полицай. По лицата на двете жени се четеше объркване и уплаха; държаха се за ръце. Спряха и се озърнаха. Щом видя Вейл, Берил се втурна към него и го прегърна отчаяно. Знаеше, че Вейл и съпругът й не са първи приятели, но двамата с Джак го харесваха и ясно съзнаваха, че именно отличната му работа бе запазила неговия шеф на поста му през последните десет години.
- Бях във фризьорския салон — забързано заговори тя. — Представяш ли си? Във фризьорския салон! Жив ли е той, Мартин? О, за Бога, не ми казвай, че си е отишъл. Няма да мога да...
- Все още се държи, Берил.
- Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти! Благодаря ти, Марти!
- Аз не...
- В съзнание ли е? Можем ли да го видим? О, за бога, косата ми сигурно е страхотно разчорлена. Точно бях по средата на...
- Гари Зиглър е в интензивното. Всеки момент ще излезе и ще ти каже подробностите.
- Дойдоха и ме взеха с полицейска кола. Целият фризьорски салон изпадна в истерия, когато този мил мъж... Кой е този мил мъж, Мартин?
- Харви. Харви Сен-Клер.
- Каза, че ще те изчака в колата.
- Добре.
- Няма да ни оставиш, нали? Никой не ми каза нищо, знаеш ли? Мистър Сен-Клер не ми каза нищо и аз си помислих... о, Господи, какво ли не си помислих!
- Той не знае нищо, Берил. Харви не знае повече от теб.
- Много ли ми е зле прическата?
- Прическата ти е съвсем наред, мамо — каза дъщеря й и постави ръка на рамото й.
- Знаеш, че ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, просто трябва да ми звъннеш — в офиса или у дома.
- Знам, Мартин. Но Джак ще се оправи. Сигурна съм, че ще се оправи. Той никога не се разболява. Знаеш ли, че никога не хваща дори грип?
След една-две минути се появи Зиглър и двете жени се втурнаха към него. Вейл се качи на асансьора и слезе на първия етаж, но когато отвори вратата, видя шест-седем репортери и телевизионен екип. Скочи обратно в асансьора и слезе до мазето. Извади преносимия си телефон и набра номера в колата. След първото иззвъняване Сен-Клер вдигна.