Выбрать главу

- Къде си? — понита той.

- В мазето. Отпред е пълно с журналисти.

- Знам. Виждам ги.

- Не съм готов за тях.

- Излез отзад. Ще те чакам там.

- Добре — отвърна Вейл и тръгна по дългия тъмен тунел. След няколко минути се озова точно пред колата, в която го чакаше Сен-Клер.

- Какво, инфаркт ли? — попита той, когато Вейл се качи.

- Удар. Не може да се движи и да говори, мозъкът му е блокиран. В безсъзнание е. Когато предположих, че оттук-нататък ще е като жив труп, Зиглър пощуря.

- Диагнозата не е кой знае колко професионална — отбеляза Сен-Клер и се изплю през прозореца.

- Не съм лекар.

- Вярно — цъкна с език Сен-Клер. — Ти просто си новият окръжен прокурор.

- Нямам време да бъда окръжен прокурор — остро отвърна Вейл. — Може да ти прозвучи странно, но откакто се случи това, си мисля за деня, в който убиха Кенеди, и за кадрите от самолета, когато Джонсън сеопитваше да вземе нещата в свои ръце.

- Смяна на кабинета, Марти.

- Нищо не разбирам нито от любезни усмивки, нито от ръкостискания. Старият кабинет си ми харесва.

- Да, но ще имаш нов, това поне е сигурно.

Шерифът Хиръм Йънг седна зад сивото си метално бюро и иотропа с пръсти по него, вторачен в бележката пред себе си. Секретарката му Роуз обичаше да записва телефонните разговори, особено тези от щатските полицейски управления, сякаш винаги ставаше дума за поредната национална катастрофа. Беше сестра на кмета и с нея не можеше да се спори. Нещо повече, винаги подчертаваше думите, които й се струваха особено важни.

"Обадиха се от офиса на окръжния прокурор в Чикаго (!!) в 13:30. Опитах се да се свържа с теб на няколко места. Трябва да звъннеш на някой си Бен Майер веднага, щом се появиш. Отивам да заведа Шарлот на зъболекар. Ще се върна в три."

Телефонният номер беше написан с огромни цифри в долния край на листа.

Той набра номера и поиска да го свържат с мистър Майер.

- Бен Майер слуша — каза плътен глас от другата страна.

- Обажда се шериф Хиръм Йънг.

- Отлично! — ентусиазирано отвърна Майер. — Благодаря, че ми се обадихте.

- Удоволствието е мое — каза Йънг. Затисна слушалката с рамо и се пресегна към дневната поща.

- Не исках да ви безпокоя — каза Майер, — но работим върху един случай, в който можете да ни бъдете доста полезен.

- Ще се радвам да ви помогна — отвърна Йънг, докато разпечатваше плика с телефонната сметка.

- Има връзка с убийството на Балфур.

Последва дълга пауза. Наистина дълга пауза.

- Да? — чу се най-сетне.

- Мислим, че може да е свързано със случая, който разследваме тук.

- Така ли?

- Да. Дали бихме могли да получим някои подробности от вашето управление, шерифе? Рапортът е при нас, но информацията в него е доста оскъдна.

- С това разполагаме.

- Не научихте ли нещо ново?

- Нищичко.

- Доколкото разбрах, вие подозирате сатанистите...

- Беше най-близко до ума.

- Разбирам. Имаше ли нещо по-конкретно?

- Разгледахте ли снимките, които пратихме по системата?

- Да.

- Е, те обясняват доста неща, нали?

- Значи характерът на престъплението ви насочи към подобни изводи, така ли?

- Казах, че изглеждаше най-близко до ума. Хора от града решиха, че най-вероятно е точно така.

- Но вие не сте съвсем съгласен, така ли?

- Не съм казвал такова нещо. Какъв е случаят, който разследвате?

- Става въпрос за неидентифицирани трупове. Получиха се интересни съвпадения. Мисис Балфур имаше ли някакви врагове? Някои...

- Нищо подобно. Познавах Линда, откакто се ожениха с Джордж п дойдоха тук. Отпреди пет-шест години. Приятна госпожа. Никакви проблеми.

- Знаехте ли нещо повече за нея? Имам предвид, от времето, преди да дойде във вашия град?

- Не смятах за нужно да си навирам носа в нейните работи. Както казах, тя беше приятна госпожа. Не създаваше никакви проблеми.

Майер се опитваше да изкопчи каквато и да е информация.

- Няма ли никакви заподозрени?

- Само някакъв техник се е навъртал сутринта около къщата, но не успяхме да го намерим.

- Техник? От коя компания?

- Съседката го е видяла, но истината е, че така и не разбрахме към коя фирма би могъл да работи.

- И това е единственият ви заподозрян?

- Казах ви, мистър Майер, тя нямаше никакви врагове. Нищо не беше откраднато. Най-вероятно я е очистил някой ненормалник, минавал през града. Работихме върху случая почти месец.

- Отпечатъци?

- Само тези на семейството.

- Интересуваме се от състоянието на тялото, шерифе. Можете ли да...

- Не съм сигурен, че имам правото да ви дам такава информация. Можете да се обадите на доктор Фийлдс, ако поиска да разговаря с вас. Той е съдебният лекар тук.