- Къде си? — понита той.
- В мазето. Отпред е пълно с журналисти.
- Знам. Виждам ги.
- Не съм готов за тях.
- Излез отзад. Ще те чакам там.
- Добре — отвърна Вейл и тръгна по дългия тъмен тунел. След няколко минути се озова точно пред колата, в която го чакаше Сен-Клер.
- Какво, инфаркт ли? — попита той, когато Вейл се качи.
- Удар. Не може да се движи и да говори, мозъкът му е блокиран. В безсъзнание е. Когато предположих, че оттук-нататък ще е като жив труп, Зиглър пощуря.
- Диагнозата не е кой знае колко професионална — отбеляза Сен-Клер и се изплю през прозореца.
- Не съм лекар.
- Вярно — цъкна с език Сен-Клер. — Ти просто си новият окръжен прокурор.
- Нямам време да бъда окръжен прокурор — остро отвърна Вейл. — Може да ти прозвучи странно, но откакто се случи това, си мисля за деня, в който убиха Кенеди, и за кадрите от самолета, когато Джонсън сеопитваше да вземе нещата в свои ръце.
- Смяна на кабинета, Марти.
- Нищо не разбирам нито от любезни усмивки, нито от ръкостискания. Старият кабинет си ми харесва.
- Да, но ще имаш нов, това поне е сигурно.
Шерифът Хиръм Йънг седна зад сивото си метално бюро и иотропа с пръсти по него, вторачен в бележката пред себе си. Секретарката му Роуз обичаше да записва телефонните разговори, особено тези от щатските полицейски управления, сякаш винаги ставаше дума за поредната национална катастрофа. Беше сестра на кмета и с нея не можеше да се спори. Нещо повече, винаги подчертаваше думите, които й се струваха особено важни.
"Обадиха се от офиса на окръжния прокурор в Чикаго (!!) в 13:30. Опитах се да се свържа с теб на няколко места. Трябва да звъннеш на някой си Бен Майер веднага, щом се появиш. Отивам да заведа Шарлот на зъболекар. Ще се върна в три."
Телефонният номер беше написан с огромни цифри в долния край на листа.
Той набра номера и поиска да го свържат с мистър Майер.
- Бен Майер слуша — каза плътен глас от другата страна.
- Обажда се шериф Хиръм Йънг.
- Отлично! — ентусиазирано отвърна Майер. — Благодаря, че ми се обадихте.
- Удоволствието е мое — каза Йънг. Затисна слушалката с рамо и се пресегна към дневната поща.
- Не исках да ви безпокоя — каза Майер, — но работим върху един случай, в който можете да ни бъдете доста полезен.
- Ще се радвам да ви помогна — отвърна Йънг, докато разпечатваше плика с телефонната сметка.
- Има връзка с убийството на Балфур.
Последва дълга пауза. Наистина дълга пауза.
- Да? — чу се най-сетне.
- Мислим, че може да е свързано със случая, който разследваме тук.
- Така ли?
- Да. Дали бихме могли да получим някои подробности от вашето управление, шерифе? Рапортът е при нас, но информацията в него е доста оскъдна.
- С това разполагаме.
- Не научихте ли нещо ново?
- Нищичко.
- Доколкото разбрах, вие подозирате сатанистите...
- Беше най-близко до ума.
- Разбирам. Имаше ли нещо по-конкретно?
- Разгледахте ли снимките, които пратихме по системата?
- Да.
- Е, те обясняват доста неща, нали?
- Значи характерът на престъплението ви насочи към подобни изводи, така ли?
- Казах, че изглеждаше най-близко до ума. Хора от града решиха, че най-вероятно е точно така.
- Но вие не сте съвсем съгласен, така ли?
- Не съм казвал такова нещо. Какъв е случаят, който разследвате?
- Става въпрос за неидентифицирани трупове. Получиха се интересни съвпадения. Мисис Балфур имаше ли някакви врагове? Някои...
- Нищо подобно. Познавах Линда, откакто се ожениха с Джордж п дойдоха тук. Отпреди пет-шест години. Приятна госпожа. Никакви проблеми.
- Знаехте ли нещо повече за нея? Имам предвид, от времето, преди да дойде във вашия град?
- Не смятах за нужно да си навирам носа в нейните работи. Както казах, тя беше приятна госпожа. Не създаваше никакви проблеми.
Майер се опитваше да изкопчи каквато и да е информация.
- Няма ли никакви заподозрени?
- Само някакъв техник се е навъртал сутринта около къщата, но не успяхме да го намерим.
- Техник? От коя компания?
- Съседката го е видяла, но истината е, че така и не разбрахме към коя фирма би могъл да работи.
- И това е единственият ви заподозрян?
- Казах ви, мистър Майер, тя нямаше никакви врагове. Нищо не беше откраднато. Най-вероятно я е очистил някой ненормалник, минавал през града. Работихме върху случая почти месец.
- Отпечатъци?
- Само тези на семейството.
- Интересуваме се от състоянието на тялото, шерифе. Можете ли да...
- Не съм сигурен, че имам правото да ви дам такава информация. Можете да се обадите на доктор Фийлдс, ако поиска да разговаря с вас. Той е съдебният лекар тук.