- Благодаря, шерифе. Имате ли телефона му?
Йънг го продиктува и затвори. Няколко секунди гледа телефона, после започна да набира номера на Фийлдс, но промени решението си. Фийлдс беше разумен мъж. Щеше да каже на Майер каквото трябва. Шерифът насочи вниманието си към дневната поща.
Доктор Фийлдс внимателно разгледа възпаленото гърло. Остави лъжичката настрана и навъсено се вторачи в шестгодишното момче.
- Пак ли си пушил, Моус? — попита той.
Очите на момчето се разшириха. Майка му хлъцна. Фийлдс се разсмя.
- Само се шегувам, приятел. Гърлото ти наистина е доста зачервено. Баптист си, нали? Нали, Бет?
Майката кимна.
- Тези сливици трябва да се извадят колкото се може по-скоро.
Очите на момчето се насълзиха, устните му потрепераха.
- О, не се притеснявай, синко. Ще ядеш сладолед на корем. Какво ще кажеш?
Представата за планините от сладолед очевидно превъзмогна страховете на момчето.
- Проверете при Сали кое ще е най-удобното време и за тримата — каза Фийлдс. Но преди жената и момчето да станат, на вратата се появи секретарката.
- Междуградски разговор, докторе — каза тя. — От Чикаго.
- Така ли? — учуди се Фийлдс. — Сигурно от университета. Пак искат да ги консултирам.
Той вдигна слушалката.
- Доктор Бърт Фийлдс. С какво мога да ви помогна?
- Докторе, казвам се Бен Майер. Обаждам се от канцеларията на окръжния прокурор. Наистина можете да ми помогнете.
- Да не сте болен? — саркастично понита Фийлдс.
- О, не! — засмя се Майер. — Разследваме случай, който вероятно има връзка с едно убийство във вашия град.
- Убийството на Балфур?
- Как се сетихте?
- То е единственото през последните години. А и най-ужасяващото, откакто съм тук — тоест, от шейсет и първа.
- Доколкото разбрах, вие сте съдебният лекар в града.
- Да, а също интернист, хирург, акушер — всичко, за което се сетите.
- Извършихте ли аутопсия?
- Разбира се.
- Спомняте ли си подробностите?
- Вижте, спомням си всеки сантиметър от тялото на тази нещастна жена. Как бих могъл да го забравя!
- Дали ще е възможно да получа екземпляр от заключението ви?
Фийлдс се поколеба.
- Можете да сте сигурен, че ще е само за вътрешно ползване — подчерта Майер. — Натъкнахме се на подобен случай. Ако става въпрос за сериен убиец, вашето заключение доста ще ни помогне. Бихме искали да го спрем, преди да е избрал поредната си жертва... Имате ли факс?
Фийлдс се изсмя.
- Миналата година ме снабдиха с телефонен секретар. Не се сещам за сериозна причина да притежавам факс.
Новината сякаш разстрои Майер.
- Точно в този момент щеше да помогне много.
- Защо просто да не извадя файла и да ви го прочета? Не е толкова дълъг — предложи докторът.
- Би било чудесно! — въодушеви се Майер и се пресегна към прикрепения за телефона апарат. — Нямате нищо против, ако го запиша, нали?
- Просто така?
- Да, просто така. Тук си имаме всички удобства.
И двамата се засмяха.
Фийлдс за момент остави слушалката.
- Ето какво съм записал, мистър Майер. Гогов ли сте?
- Да.
"Жертвата, Линда Балфур, е бяла жена на 26 години. Висока 152 см, тежи .62 кг. Сини очи, светлокестенява коса. При пристигането ми в дома й на Поплър Стрийт беше мъртва. Жертвата е била пробождана, разсичана и удряна с остър предмет 56 пъти. Раната в гърлото й, която почти я е обезглавила, е причинила аероемболизъм, което обикновено води до сигурна смърт. Раните по ръцете и раменете й показват, че се е борила, преди да бъде убита. Зърната на гърдите и клиторът й са изрязани и напъхани в устата й. Очевидно раните са нанесени от човек, който е имал основни познания по хирургия. На тила на жертвата, на 4.6 сантиметра от основата на черепа, със собствената й кръв е написано "С13.489". Оръжието на престъплението е обикновен кухненски нож с двайсетсантиметрово острие, принадлежал на жертвата и открит близо до трупа. Аутопсията не откри следи от алкохол, отрови или наркотик в кръвта на жертвата. При аутопсията бе установено още, че е бременна в девета седмица. Подпис: Едуард Фийлдс, доктор по медицина, 10 юни 1993 г."
- Това ще ви помогне ли? — попита Фийлдс, след като свърши с четенето.
- Да, докторе — отвърна Майер. Пулсът му се бе ускорил. — Бихте ли повторили надписа на тила на жертвата?
- С13.489. Имате ли представа какво би могло да означава?
- Ни най-малка — каза Майер. — Но ако разберем нещо, ще ви уведомим.
- Надявам се, че все съм ви помогнал с нещо, мистър Майер.
- Благодаря ви, докторе. Много ви благодаря. Ако случайно наминете насам, обадете ми се. Ще ви заведа на обяд.