- Не е зле за начало. Имаш ли свещи?
- Трябва да проверя дали не са се превърнали на прах.
- Свещи, шампанско и сирене. Романтично.
- Значи си гладна, а?
- О, да — тихо отвърна тя.
Той стана и тръгна към кухнята, а Джейн огледа голото му тяло. Без излишни тлъстини и без излишни мускули. Харесваше й. Беше добър любовник и знаеше как да доставя удоволствие. Това не я изненадваше. Вейл влагаше страст във всичко, което вършеше.
След две-три минути той се върна с чисти чаши, парче бри и две свещи. Запали едната, наведе я и когато разтопеният восък образува малко езерце в средата на пепелника, закрепи свещите там. Отвори пакетчето бри и загреба с кутрето си. После го подаде на Джейн, тя го захапа и изсмука сиренето.
Телефонът звънна.
- За Бога — измърмори той.
Опита се да не му обръща внимание, но след пет из- звънявания разбра, че не може да е друг освен Стенър.
- Мамка му — изръмжа Вейл, вдигна слушалката и каза: — Не съм си вкъщи. Ако оставите съобще...
- Джон Феръл Делъни.
- Пауза.
- Какво по-точно?
- Лежи в един публичен дом на Лейк Вю Драйв, абсолютно гол, с два трийсет и осем калиброви в тялото. Съвсем мъртъв.
- Майка му стара!
- Десет минути. Или трябва да си вземеш душ?
Вейл не обърна внимание на сарказма.
- Ходи ли дотам?
- Шок ми се обади. Казах ти всичко, което знам.
- Десет минути — предаде се Вейл.
- Чакам те отпред.
- Сигурен съм.
Постави слушалката върху вилката. Джейн продължаваше да изучава тялото му, докато той навличаше дрехите си.
- Няма нужда да си тръгваш — лъстиво прошепна тя. — Защо не останеш за цялата нощ?
- Много смешно — изръмжа той. — Става въпрос за убийство.
- Не си много учтив.
- Какво?
- Изчука ме като за носледно и ме оставяш заради някакъв труп.
Той вдигна панталоните си и яростно издърпа ципа.
- Редовната среднощна разходка.
- Доколкото си спомням, през миналата година имаше около две хиляди убийства. Всеки път ли напускаше леглото си заради тях?
- Не всички бяха през нощта — подчерта той, оглеждайки се за обувките си.
Тя стана и запали цигара.
- Да те изчакам ли? — Гласът й беше иронично пре- лъстителен.
- Не ми казвай, че докато беше в прокуратурата, не са се случвали подобни неща.
Тя бавно поклати глава.
- Имах само един телефон и редовно го изключвах.
- Ами ако ставаше въпрос за нещо наистина важно?
- Колко важно? — попита тя, издухвайки дима от цигарата си. В гласа й прозвуча любопитство.
- Мно-о-ого, мно-о-ого важно.
- Къде отиваш? — подозрително попита тя.
- Това е риторичен въпрос, Джейни.
- Не, не, няма да се измъкнеш така, Вейл! Какво се е случило? Къде, по дяволите, отиваш... — Тя погледна часовника — ... в единайсет и половина вечерта?
- Джон Феръл Делъни интересува ли те?
Лицето й се стегна.
- Какво по-точно?
Той я погледна, усмихна се и постави показалец на устните си.
- Направил е нещо! Да не би... О, не, не ми казвай, че нещо му се е случило!
Спомен като светкавица пропяза съзнанието на Вейл. Двамата със Съдията седят един срещу друг край голямото бюро и си прехвърлят сребърните доларови монети.
- Случаят е специален, Джейн. Не мога да ти...
- Не говори глупости, Мартин Вейл! Да си чувал нещо за планирано изнасилване? Говори или почвам да крещя.
- Не би го направила.
- Мъртъв е, нали? — Тя се наведе към него. — Така ли е, Марти?
Вейл кимна.
- Някой е вкарал два куршума в коравото му старо сърце.
- Божичко! — тихо възкликна тя. — Някой е застрелял Дельни! Имаш сериозен проблем, господин окръжен прокурор. С теб сме може би единствените двама души в града, които нямат причина да убият това копеле. А може би ти също си в списъка на заподозрените?
- Не. Налага ми се да контактувам с протежето му, Файърстоун — каза Вейл, докато навличаше костюма си. — Никога не съм имал кой знае какъв допир с Делъни.
- Щастливец. Добре, склонна съм да ти простя факта, че ме изоставяш, но само ако обещаеш да ми разкажеш всички подробности, когато се върнеш. Утре това ще е най-горещата клюка в града.
Той се наведе и я целуна.
- Ако не съм се върнал, когато решиш да си тръгнеш, заключи вратата.
- Не ме разочаровай — прошепна тя и се усмихна.
9.
- Сам ли е бил Делъни, когато са го намерили? — попита Вейл, щом се качи в колата. — Искам да кажа, има ли някой заподозрян?
- Казах ти всичко, което знам — отвърна Стенър и подкара автомобила.
След няколко преки зави пред високо остъклено здание. Луната се отразяваше в спокойните води кя перото зад него. Пред сградата имаше четири полицейски коли и линейка, а от другата страна на улицата бе паркиран и микробусът на Окимото. Малка групичка хора се притискаха към ограждащите полицейски ленти, сякаш очакваха да се случи нещо драматично. Вейл и Стенър взеха асансьора за трийсетия етаж.