Вейл внимателно я погледна.
- Така че аз я поправих: "Искате да кажете, че първо сте чули револвера, а после — пушката." Тя отвърна: "Млада гожпожице, знам каква е разликата между револвер и пушка. Чух първо пушка, после четири изстрела от пистолет. После пак чух пушка."
- Тя казва, че Дарби е стрелял пръв? — учуди се Вейл.
- Именно.
- И е на седемдесет и пет? — обади се Флеьрти.
- На седемдесет и шест.
- И къщата й е на седемдесет метра от тази на Дарби?
- Седемдесет и два, ако трябва да сме точни. Но е сигурна в това, което казва. Не мисля, че трябва да се съмняваме в думите й. За да сме сигурни и ние, двамата с Абъл направихме тест.
- Тест ли? — попита Вейл и погледна към Стенър.
- Нагласихме касетофон в кухнята й, точно до отворения прозорец — каза Стенър. — Отидох в плевнята на Дарби и стрелях в някакви боклуци...
- А къде беше самият Дарби? — запита Вейл.
- Нямаше го.
- Аха. Нарушаване на частната собственост — каза Вейл и отбеляза нещо в тефтерчето си.
- Можем да се върнем и да го направим по законния начин — измърмори Стенър. — Просто исках да съм сигурен, че наистина сме се натъкнали на нещо.
- Знам — успокои го Вейл.
- Първо стрелях така, както Дарби казва, че се е случило. Гръмнах три пъти с пистолета, един път с пушката, носле пак с пистолета и накрая още веднъж с пушката. После го направих така, както казва мисис Шъндерсън — първо пушката, после четири пистолетни изстрела, и пак пушката. Шана стоеше точно зад мисис Шьндерсън, на мястото, където е била онази вечер, и записа изстрелите с касетофона.
- Беше абсолютно сигурна — каза Парвьр. — Казва, че било бум, бенг, бенг, бенг, бенг... бум. А не бенг, бенг, бенг, бум, бенг, бум. Ето касетката.
Тя постави малък касетофон на бюрото и натисна бутона. В началото се чуваше само обичайният къщен шум. После прозвучаха изстрелите.
Бенг, бенг, бенг...бум... бенг... бум.
"Не, не. Въобще не беше тъй", каза спокойният глас на възрастна жена. "Както ви обясних..."
Гласът на Шана я прекъсна.
"Момент", каза тя. "Чуйте."
Бум...бенг, бенг, бенг, бенг... бум.
"Да, точно така беше. Само дето мина малко повече време между последния изстрел от револвера и онзи от пушката."
"Съвсем сигурна ли сте?" — Това отново беше Шана.
"Казах ти, детето ми, знам разликата между пушка и револвер."
Парвър изключи касетофончето.
- Охо! — възкликна Хейзъл Флайшман. Останалите заговориха едновременно. Вейл почука по бюрото и ги успокои.
- Става ли за свидетел, Абъл? — попита той.
- Почтена стара дама — отвърна Стенър. — Мисля, че ще издържи.
- Жена на тази възраст... — започна Майер.
- Сигурна е в това, което е чула. А и слухът й е в отлично състояние — увери го Стенър.
- Мислите, че можем да обвиним Дарби в предумишлено убийство, доверявайки се на това? — попита Флеърти.
- Тази жена знае какво е чула — повтори Стенър.
- Ето какво мисля, че е станало — каза Парвър, отново размахвайки въображаемата пушка в ръката си. — Той се прибира със заредено оръжие и вижда жена си, която седи във всекидневната...
Този път тя се приближи до Флеърти и когато застана на две стъпки от него, насочи въображаемата пушка към челото му.
- Бум. Приближава се до нея и я застрелва просто така. После вади револвера — още е с ръкавици — слага го в ръката й и натиска спусъка — бенг, бенг, бенг, бенг — два изстрела към коридора, един в стената и един в тавана. После се отдръпва няколко стъпки и я улучва с втория куршум от пушката. Явно го е обмислил. Успял е да нагласи всичко освен звука.
- Не става въпрос просто за порядъка на изстрелите — тихо отбеляза Стенър. — Интересни са и паузитепомежду им. Или по-скоро липсата на такива. Мисис Шъндерсън казва, че нямало пауза между четирите пистолетни изстрела. Казва, че било така: бум...бенгбенг...бум. Рамона Дарби е била мъртва, когато той е поставил пистолета в ръката й и е стрелял с него.
Вейл се облегна на стола и вдигна очи към тавана, после цъкна с език.
- Добра работа сте свършили.
- Проблемът е в доказването на преднамереността - каза Флеърти. — Ще се наложи да предоставим показанията на Шъндерсън на адвоката на Дарби и тогава той може да промени историята си.
- Но няма да е убедителен — каза Стенър. — Никое жури няма да повярва, че се е доближил до нея, докато тя е стреляла към него, и е успял да я улучи в главата, без самият той да поеме някой и друг куршум.
- Може да изтъкне внезапен импулс — опроверга го Флеърти. — Той влиза. Тя седи с пистолет, насочен към него. Заплашва го и той я прострелва. После се паникьосва и измисля останалата част от историята, защото се страхува, че няма как да докаже, че е самозащита.