- И как можем да го хванем? — попита Вейл.
В стаята настъпи тишина.
- Ако нямаме някое доста сериозно доказателство - продължи Вейл, — Дарби е абсолютно недосегаем. - А Пол Рейни ще ни посрещне с изключително стабилен сценарий, бъдете сигурни.
- Вероятно ще използват варианта, за който каза Дермът — обади Се Хейзъл Флайшман.
Вейл кимна.
- Той влиза, тя е с пистолет, той подивява, улучва я, но не я убива и така нататък.
- Не става — каза Парвър. — Не може да прескочи факта, че за да мине неговата версия, първият му изстрел трябва да я е улучил в тялото. Изстрелът в лицето е бил от двайсетина сантиметра, ако не и по-малко. Бил е доста хладнокръвен. Именно той я е довършил.
- Паника? — предложи Флайшман. — Жената се хвърля към него, той отчаяно стреля...
- ... И пробягва четири метра през стаята, преди да стреля отново? — попита Стенър. — Никой съдебен заседател няма да повярва. Ако показанията на онази стара дама минат, тоест ако Рейни не я разпъне на кръст, Дарби ще е принуден да промени версията си.
- Той е наникьосан. Изтощен. Бил е на пусия поне пет часа. — Флеърти наведе глава и заимитира Дарби: - Беше ми студено, бях изморен. Тъкмо влязох и внезапно тази луда жена стреля по мен. Скрих се зад стената, а тя продължи да Стреля. Най-сетне просто изскочих и отвърнах на изстрелите. Всичко стана толкова бързо. Не си спомням за последния изстрел. Всичко, което помня, бе шумът и димът, а един от куршумите мина толкова близо край мен, че се шашардисах... — Флеърти скръсти ръце.
- Много добре, Дермът — каза Вейл. — Би трябвало ти да го защитаваш.
Останалите се засмяха. С изключение на Шана Парвър, която се втренчи във Флеърти.
- Просто предположения — каза й той и сви рамене. — Мисля, че с тази свидетелка наистина сте свършили добра работа.
- Без съмнение — каза Вейл. — Но пред нас стоят следните въпроси: първо, да го арестуваме ли още сега? Второ, да го обвиним в убийство първа или втора стенен?
- Става дума за хладнокръвно убийство — каза Шана Парвър. — Можем да докажем преднамереност. Направил го е в момента, в който е влязъл в къщата.
- Значи да го арестуваме? — предположи Стенър и по лицето му пропълзя усмивка.
Вейл стана и си наля още кафе. После се обърна към Шана:
- А какво става е красавицата? Говорихте ли с нея?
Парвър се усмихна.
- Изчезнала е.
- Какво?
- Отидохме до клуба и шефът й ни каза, че е напуснала предишната вечер. Обяснила, че сестра й в Тексъркана умира от рак. Тази сутрин звъннахме тук-там. Сестра й живее в Сан Диего и се радва на чудесно здраве. За последен път се е чула с Пони Палмър преди пет години.
- Знае ли човек — въздъхна Вейл и се обърна към Шана. — Вариантът ти може и да проработи. Явно си я изплашила с въпросите, които зададе на Дарби за листчето с телефонния номер.
- Вероятно — измърмори Стенър.
- Ще съставиш ли обвинителен акт? - попита Вейл.
Парвър кимна.
- Флайшман?
- Да, можем да го попритиснем — отвърна тя. — Това ще задържи изплащането на застраховката и със сигурност ще го разтревожи. Рейни също.
- Майер?
- Доста е рисковано. Делото виси само на свидетелските показания на Шъндерсън. Може би ни трябва още нещо.
- Разчитаме още на куп обстоятелства — отбеляза Парвър.
- Абъл?
- Щом се налага.
Вейл се усмихна. Младите адвокати се спогледаха.
- Какво означава това? — поинтересува се Парвър.
Вейл стана и бавно заобиколи бюрото. Най-сетне запали цигарата, която бе извадил отдавна, и издуха дима към големия вентилатор.
- Това, към което се стремим, е справедливостта, нали? Имаме мъж, който хладнокръвно убива жена си заради пари и друга жена. Планирал е всичко, дори поставя в ръката й пистолет и използва ръкавици. Знаел е точно какво ще направи, щом си влезе вкъщи. И точно това трябва да докажем, за да го обвиним в предумишлено убийство. Флеърти е прав, цялото дело ще виси на факта дали съдебните заседатели ще приемат показанията на мисис Шъндерсън. Ако не успеем, той ще си събере парцалките и ще изчезне с приятелката си и двеста и петдесетте бона. Та ще се хванем ли сериозно с този тип, или ще предпочетем спокойния завършек?
- Искаш да кажеш да се споразумеем? — възкликна Парвър.
- Именно.
- И какво би означавало това? — В гласа й се надигаше гняв.
- Двайсет години.
- Част от идеята ни е предумишлеността — каза тя.
- Двайсет години е присъда за непредумишлено убийство.
- Не, това е мекосърдечна присъда за предумишлено. Ако стигнем до съд и спечелим, но съдебните заседатели решат, че става въпрос за непредумишлено, онзи ще получи двайсет години, което означава, че ще е свободен след осем.