- ...образовате компютърно — помогна му Джонсън.
- Да, за да се образовате компютърно. Делъни видя това и ви предложи работа, като не пропусна да спомене, че имате възможност за пробив до самия връх. После ви заведе на обяд и ви предложи секретарското място до себе си, като ви каза, че Едит Стодард трябва да избере "или-или", което, казано по друг начин, е "напусни или ще те изхвърлим". Правилно ли съм разбрал развоя на събитията?
- Да.
- Всъщност той как получи вашите документи? — попита Джонсън.
- Какво имате предвид? — Тя внезапно се ядоса. Страните й порозовяха. — Защо ми задавате всички тези лични въпроси? Нямам нищо общо със случилото се. Още повече, че загубих работата си, когато...когато мистър Делъни беше... беше...
- Никой не ви обвинява в нищо — увери я Джонсън.
- Просто се опитваме да си създадем мнение за обстановката в офиса и за начина, по който е действал Делъни. Във връзка с това, били ли сте някога в апартамента на Делъни на Голд Коуст?
- Не съвсем...
- Не съвсем? — обади се Ървинг. — Или сте били, или не. Какво означава "не съвсем"?
- Не бих искала някой да си извади погрешно заключение.
- Днес не правим заключения, а просто слушаме — отряза я Ървинг.
- Просто за да сме наясно — каза Джонсън дружелюбно, с широка усмивка, — имате ли ключ за този апартамент?
- Не! — Тя сякаш изглеждаше обидена от такова предположение. — Доколкото знам, Едит е единствената, която има ключ.
- Едит Стодард има ключ? Откъде знаете?
- Ами, единственият път, когато попаднах там, беше след онзи обяд. Той беше поставил в спалнята бюро, отрупано с най-различни книжа. Каза ми, че доста работел в този апартамент, защото не можел да свърши нищо в офиса. Донесоха ни сандвичи и говорихме за работата. Тогава ми каза още, че Едит имала ключ и мислел да смени бравите след нейното напускане.
- А каза ли ви защо мисис Стодард е имала ключ?
- Каза ми, че понякога щяло да се налага да вземам някои неща оттам и.да подготвям бизнес-срещи. Каза ми също, че не трябвало да споменавам пред никого за апартамента. Това било нещо като убежище за него и искал да го запази в тайна.
- Притежавате ли огнестрелно оръжие, мис Стюърт? - внезапно попита Ървинг.
- Не! — отвърна тя изненадано. — Мразя тези неща.
- А знаете ли дали Стодард притежава оръжие?
- Нямам представа.
- Имаше ли проблеми между Делъни и Едит Стодард напоследък? Имам предвид, във връзка с това, за което говорихме? — попита Джонсън.
- Не знам.
- Кога го видяхте за последен път?
- Ъъ, днес е четвъртък, нали? Значи в понеделник. Понеделник или вторник. Връщах се от обяд, когато го видях да излиза. Просто се поздравихме. Казах ви, не го виждах толкова често.
- А кога трябваше да напусне Стодард?
- Днес трябваше да е последният й ден.
- Когато Миранда Стюърт излезе, Ървинг се пресегна към телефона и набра някакъв номер. Джонсън разлисти бележките си.
- Кой е? — попита Ървинг. — А, Кабрила, Ървинг се обажда. Сай Ървинг. Да, от убийствата. Искам да направим една проверка за закупуване на оръжие... И през колко време ги сменят?...Е, ако е миналата седмица, наистина нямам никакъв късмет. Името е Едит Стодард. С-т-о-д-а-р-д. Не знам адреса й. Колко жени на име Едит Стодард би могло да има в града?...Да, добре. — Той притули мембраната с длан. — Казва, че всяка седмица подновявали архива за закупените оръжия. С новия закон щели вече да ги вкарват в компю... Да?
- Изчакай секунда. — Той махна капачката на писалката си и надраска нещо на листчето пред себе си. — Това ли е? Мерси, Кабрила. Дължа ти услуга.
Натисна вилката, набра друг номер, поговори около минута и затвори.
- Мисис Стодард е закупила "Смит Енд Уесън", 38-и калибър, на двайсет и втори януари от "Сарджънт Йорк" в Уобаш. Обадих се в магазина и говорих с управителя. Спомня си я. Питала го кой би могьл да й даде няколко урока по стрелба и той я насочил към "Дъ Шуутинг Клъб". Това е в Канаривил. Искаш ли да се разходим дотам?
"Дъ Шуутинг Клъб" се намираше на около миля от офиса на Делъни. Във фоайето зад стъклени витрини бяха разположени най-новите модели от различни видове — пистолети, автомати, пушки, револвери, руски карабини с оптически мерници, апарати за нощно виждане, бинокли. В дъното една стоманена врата водеше към самото стрелбище. През армираното стъкло, което го делеше от останалата част на клуба, се виждаше, че е разделено на трийсет отделения, срещу всяко от които бе поставена мишена с формата на човешки силует. Помещението бе звукоизолирано. Двама-трима души разглеждаха витрините във фоайето, а в стрелбището имаше още петима-шестима клиенти.
Собственикът беше едър мъж на около четиридесет, облечен с черна камуфлажна униформа и армейски боти с дебели подметки. Джонсън му показа значката си. Мъжът се представи като Рой Бенет.